Хрисан Христов
| Хрисан Христов | |
| български офицер от Държавна сигурност | |
| Роден |
21 ноември 1937 г.
|
|---|---|
| Починал | 2017 г.
|
| Партия | Българска комунистическа партия[1] |
Хрисан Георгиев Христов е български офицер от Държавна сигурност (майор).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Хрисан Христов е роден на 21 ноември 1937 година в Провадия в семейство на чиновник.[2] През 1939 или 1941 година майка му умира, след което баща му се премества в Дулово, където се жени повторно, а през 1945 година е убит във Втората световна война.[3] Христов се връща при баба си и дядо си в Провадия, където завършва гимназия.[4] Завършва и зъботехника в Медицинския техникум в София, след което работи за кратко като зъботехник в Перник, а през 1959 – 1962 година служи във военноморския флот във Варна.[4] Във флота е вербуван за агент на Държавна сигурност, продължавайки да работи за службата и след уволнението си като зъботехник във Варна.[5]
През 1965 година Христов е изпратен от Държавна сигурност във Виена като секретен сътрудник на Първо управление и „под формата на изменник на родината“.[5] Там той придобива две кафенета, изглежда, с цел да шпионира българските емигранти в града.[6]
В началото на 1976 година чехословашкият шпионин Павел Минарик, работил с години в радио „Свободна Европа“, е върнат в Чехословакия, където политическата полиция го включва в шумна пропагандна кампания срещу радиостанцията.[7] Държавна сигурност решава да проведе подобно мероприятие с основна цел да представи българските сътрудници на „Свободна Европа“ Георги Марков и Димитър Инкьов като агенти на американското Централно разузнавателно управление.[8] На 10 март Христов е върнат в България и провежда широко отразена пресконференция, водена лично от ръководителя на държавната телевизия Иван Славков, в която е представен като „герой“, разобличил „подривната дейност на радиостанция „Свободна Европа“.[9] Той е официално награден и с множество медали и отличия, сред които орден „9 септември 1944“.[10]
През май Хрисан Христов е назначен за капитан в Държавна сигурност, считано от 11 март, като времето от 24 октомври 1965 година му е зачетено като стаж в службата.[4] От септември същата година преминава петмесечен курс във Висшата специална школа „Георги Димитров“ и през следващите години работи в 11-и отдел („работа по капиталистически граждани на територията на НРБ“) на разузнаването.[11] Не след дълго срещу него започват да се трупат оплаквания за пиянство, натрупани дългове и нередовен семеен живот, като още през 1980 година преките му ръководители препоръчват при първа възможност да бъде отстранен от Държавна сигурност чрез пенсиониране.[12] Въпреки това през август 1981 година той е повишен в майор.[13] През следващите месеци проблемите му с алкохола продължават да се задълбочават и той със седмици не се прибира вкъщи, оставяйки семейството си без издръжка.[14] След продължителни усилия на ръководството на разузнаването той е пенсиониран, считано от 1 април 1984 година.[14]
Сведенията за Христов след пенсионирането му са ограничени.[14] Той присъства на известната престрелка в „Белите брези“ през януари 1994 година, при която загиват няколко полицаи.[15]
Хрисан Христов умира през 2017 година.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Орден „9 септември 1944“ II степен с мечове (17 май 1976; за „разобличаване дейността на радио „Свободна Европа“, централното РУ на САЩ и вражеската емиграция“)[10]
- Медал „МВР“ III степен (6 август 1976; по повод „32 години социалистическа революция“)[10]
- Медал „МВР“ II степен (26 август 1981; за 15 години прослужено време)[13]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Държавна сигурност: предимство по наследство.
- ↑ Методиев 2015, с. 674, 679.
- ↑ Методиев 2015, с. 679.
- ↑ а б в Методиев 2015, с. 678 – 679.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 678.
- ↑ Методиев 2015, с. 673 – 674.
- ↑ Методиев 2015, с. 675.
- ↑ Методиев 2015, с. 676 – 677.
- ↑ Методиев 2015, с. 672, 676 – 677.
- ↑ а б в Методиев 2015, с. 674.
- ↑ Методиев 2015, с. 680, 682, 685.
- ↑ Методиев 2015, с. 682 – 685.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 685.
- ↑ а б в Методиев 2015, с. 686.
- ↑ Методиев 2015, с. 687.
- Цитирани източници
- Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0.