Радосвет Коларов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Радосвет Коларов
български литературовед
Роден

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Работил в Институт за литература при БАН
Публикации „Звук и смисъл“ (1983)

Радосвет Стефанов Коларов е български литературовед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 юли 1942 г. в София.

Завършва гимназия в столицата (1961) и специалността Българска филология в СУ (1965).

Работи в Катедрата по теория на литературата към ФСлФ в СУ (от 1972 г.). Филолог-специалист (от 1975 г.), научен сътрудник (от 1976), старши научен сътрудник (от 1986), зам.-директор (от 1989) на Института за литература при БАН, ръководител на секция Теория на литературата в ИЛ към БАН (от 1991).

Защитава дисертация на тема „Художествени функции на звуковия строеж в прозата“ (1974).

Чете курс лекции по български език и литература в университетите в Лондон и Оксфорд (1979 – 1981). Специализира в продължение на пет месеца в Москва.

Участва в множество редакционни колегии (вкл. и на международни издания – Essays in Poetics), главен редактор на сп. „Литературна мисъл“.

Научните интереси на Коларов са насочени към литературната теория и поетика, наратологията, когнитивната поетика, към изследване на функционалния строеж на литературната творба и разкриване на нейното идейно-художествено единство.

Трудове на Коларов са превеждани и публикувани в редица чужди издания („Звук и смисъл в художествената проза“, сп. Slovenska literatura, 1988, 2, „Обесването на Васил Левски“ и поетиката на Ботев. Опит за още една интерпретация“, сп. Essays in Poetics, 1981, 2, „Gogol's Creative Memory: The Bird-Troika Revisited“, сп. Essays in Poetics, 2004, 24).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Звук и смисъл. Наблюдения над фоничната организация на художествената проза. София: БАН, 1983, 204 с.
  • В художествения свят на романа „Хоро“. София: Български писател, 1988, 188 с.
  • Елин Пелин. София, Век 22, 1995, 48 с. (ISBN 954-416-095-7)
  • Литературни анализи. 2. изд. София: Ариадна, 1999, 397 с. (ISBN 954-9660-14-1)
  • Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността. София: Просвета, 2009. (ISBN 978-954-01-2370-7)[1], [2]

За Радосвет Коларов

  • Studiorum causa. Сборник по случай 50-годишнината на Р. Коларов. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1994.
  • Да отгледаш смисъл. Сборник в чест на Радосвет Коларов. София: Изд. център Боян Пенев, 2004. (ISBN 9458712326)

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Радосвет Коларов е носител на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“ (2005)[3].

Почетен доктор на Пловдивския университет[4] и носител на наградата „Питагор“ за 2009[5][6].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]