Добрин Добрев (семиотик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Добрин Добрев.

Добрин Добрев
български филолог семиотик
Роден
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област семиотика, литературна история и теория, литературна семиотика, естетика, културология, методика на преподаването на литература
Образование Софийски университет
Работил в Шуменски университет, Виенски университет
Политика
Партия ГЕРБ
Семейство
Съпруга Елка Добрева

Добрин Начев Добрев е български литературовед, семиотик и културолог, професор, доктор на филологическите науки.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 февруари 1951 в гр. Дряново. Завършва гимназия в Шумен (1969) и „Българска филология“ в Софийския университет (1974). След това работи в Института за чуждестранни студенти (ИЧС) – филиал Сливен, както и като експерт по литература в Шумен.

От 1980 г. е преподавател в Висшия педагогически институт в Шумен. Защитава докторска дисертация на тема „Проблеми на семиотичния анализ на художествената литература“ (1984). Специализира в София (1980), Бърно (1984), Прага (1986), Москва (1988) и Варшава (1989). През 1997 – 2000 г. е гост-лектор по български език, литература и култура във Виенския университет. Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Символите в българския символизъм“ (1999). От 2001 г. е професор по теория на литературата.

От 2002 до 2007 г. е ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.[1]

Член на Съюза на учените в България.

Изследването му „Теорията за знака в лингвистиката и литературната наука“ в съавторство с Е. Добрева е първото по рода си в България проследяване на същността и историческото развитие на знаковата система във филологическата наука.

Три пъти носител на наградата на Шумен за наука.[2]

Областен лидер на ГЕРБ в Шумен от август 2010 г. до октомври 2014 г.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Аспекти на художествените системи. Знакови характеристики (1982) – студия
  • Теорията за знака в лингвистиката и литературната наука (1988) (в съавт. с Елка Добрева)
  • Поетика на Йовковия разказ (1989, второ изд. – 1993)
  • Литературно образование и интерпретация на художествен текст в училище (1992) (в съавт. с Теменуга Тенева)
  • Справочник на семиотичните термини (1992) (в съавт. с Елка Добрева)
  • Справочник на символите в българския символизъм (1996)
  • Символите в творчеството на българските символисти. София: Сиела, 2000, 396 с.
  • „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов. Контексти на прочита. София: Кръгозор, 2003, 152 с.
  • Увод в литературната теория (2004) (в съавт. с М. Костадинова)
  • Тайните на Томбул джамия. Въведение в практическата семиотика на културата. Велико Търново: Фабер, 2010, 192 с.[4]
  • Изкуството: история на идеите. В. Търново: Фабер, 2014, 287 с. ISBN 978-619-00-0125-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Речник по нова българска литература“, С., 1994

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]