Добрин Добрев (семиотик)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Добрин Добрев.
| Добрин Добрев | |
|---|---|
| български литературовед семиотик | |
| Роден | |
|
|
|
| Националност |
 България |
| Образование | Софийски университет „Св. Климент Охридски“ |
| Научна дейност | |
| Област | семиотика, литературна история и теория, литературна семиотика, естетика, културология, методика на преподаването на литература |
| Работил в | Шуменски университет, Виенски университет |
| Политика | |
| Партия | ГЕРБ |
| Семейство | |
| Съпруга | Елка Добрева |
| Деца |
Николай Начев Илина Начева |
Добрин Начев Добрев е български литературовед, семиотик и културолог, професор, доктор на филологическите науки.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 7 февруари 1951 г. в Дряново. Завършва гимназия в Шумен (1969) и „Българска филология“ в Софийския държавен университет (1974). След това работи в Института за чуждестранни студенти (ИЧС) – филиал Сливен, както и като експерт по литература в Шумен.
От 1980 г. е преподавател във Висшия педагогически институт в Шумен. Защитава докторска дисертация на тема „Проблеми на семиотичния анализ на художествената литература“ (1984). Специализира в София (1980), Бърно (1984), Прага (1986), Москва (1988) и Варшава (1989). През 1997 – 2000 г. е гост-лектор по български език, литература и култура във Виенския университет. Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Символите в българския символизъм“ (1999). От 2001 г. е професор по теория на литературата.
От 2002 до 2007 г. е ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.[1]
Член на Съюза на учените в България.
Изследването му „Теорията за знака в лингвистиката и литературната наука“ в съавторство с Е. Добрева е първото по рода си в България проследяване на същността и историческото развитие на знаковата система във филологическата наука.
Три пъти носител на наградата на град Шумен за наука (1989, 2001 и 2015 г.).[2]
Почетен гражданин на град Шумен.
Областен лидер на ГЕРБ в Шумен от август 2010 г. до октомври 2014 г.[3]
Член е на журито на националната награда „Иван Пейчев“ през 2009 г.[4], 2013 г.[5], 2017 г. и 2019 г.[6][7]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Аспекти на художествените системи. Знакови характеристики“ (студия). – В: Годишник на СУ „Климент Охридски“, ФСС, том 76, кн. 2, 1982
- Теорията за знака в лингвистиката и литературната наука. София: Издателство „Наука и изкуство“, 1988, 228 с. Издателски № 29304, Код 02/ 9535122311/ 5014–39–88 (в съавт. с Елка Добрева)
- Поетика на Йовковия разказ. София: Университетско издателство „Климент Охридски“, 1989, 133 с. (второ изд. Шумен: Глаукс, 1993). Издателски индекс 186, Код 36/ 9535322211/5006–5–89
- „Проблеми на общата текстова типология“ (студия). – В: Общуване с текста, София: Университетско издателство „Климент Охридски“, 1992, стр. 41 – 69.
- Литературно образование и интерпретация на художествен текст в училище. Шумен: Глаукс, 1992, 125 с. ISBN 954-8164-04-3 (в съавт. с Теменуга Тенева)
- Справочник на семиотичните термини. Шумен: Глаукс, 1992, 156 с. ISBN 954-8164-02-7 (в съавт. с Елка Добрева)
- Справочник на символите в българския символизъм. Шумен: Глаукс, 1996, 264 с. ISBN 954-8164-01-9
- Символите в творчеството на българските символисти. София: Сиела, 2000, 396 с. ISBN 954-649-339-2
- „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов. Контексти на прочита. София: Кръгозор, 2003, 152 с. ISBN 954-771-048-6
- Увод в литературната теория. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2004, 198 с. ISBN 954-577-255-7 (в съавт. с М. Костадинова)
- Тайните на Томбул джамия. Въведение в практическата семиотика на културата. Велико Търново: Фабер, 2010, 192 с.[8] ISBN 978-954-400-446-0
- Изкуството: история на идеите. В. Търново: Фабер, 2014, 287 с. ISBN 978-619-00-0125-6[9][10]
- „Тайните на глаголицата“ (студия). – В: Limes slavicus 2. Културни концепти на славянството. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2017, стр. 11 – 54.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Маргарита Георгиева е новият ректор на Шуменския университет“, Шум.bg, 30 ноември 2007 г.
- ↑ Биография на проф. Добрин Добрев на сайта на Шуменския университет.
- ↑ „Лидерът на ГЕРБ-Шумен Добрин Добрев подаде оставка, Любомир Христов пое поста“, topnovini.bg, 29.10.2014.
- ↑ Светлин Пламенов, „Наградата „Иван Пейчев“ обедини поетични селения“, в. „Шуменска заря“, 16 декември 2009 г.
- ↑ „Антонин Горчев е тазгодишният носител на Националната награда „Иван Пейчев“, topnovini.bg, 16.12.2013 г.
- ↑ „Кристин Димитрова е новият носител на Националната награда за лирика „Иван Пейчев“, 24shumen.com, 30 ноември 2019 г.
- ↑ Антоний Димов, „Кристин Димитрова с Наградата „Иван Пейчев“, БНР, 5 декември 2019 г.
- ↑ „Проф. Добрин Добрев: „Масони и суфи имат общи знаци“, интервю на сп. „Книжарница“ по повод книгата Тайните на Томбул джамия, 03.11.2011.
- ↑ Младен Енчев, „Пътеводител на естетическия стопаджия“, рец. в електронно списание LiterNet, 11.03.2015, № 3 (185).
- ↑ „Изкуството. История на идеите“, БНТ, 2 март 2015.
- „Речник по нова българска литература“, С., 1994
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Добрин Начев Добрев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Статии на Добрин Добрев в сп. „Литературна мисъл“
- Страница на проф. Добрев в Литернет
- Проф. Добрев на сайта на издателство „Кръгозор“
- Проф. Добрев на сайта на издателство „Фабер“
- „За книгата Звук и смисъл – двадесет години по-късно“, в. „Култура“, бр. 27, 5 юли 2002
- „Проф. Добрин Добрев: „България не се отдалечава кой знае колко от една средноевропейска държава“ Архив на оригинала от 2013-09-23 в Wayback Machine., интервю на Петър Добрев, Свободна планета, 2011
|