Добрин Добрев (семиотик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Добрин Добрев.

Добрин Добрев
български филолог семиотик
Роден
7 февруари 1951 г. (67 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област семиотика, литературна история и теория, литературна семиотика, естетика, културология, методика на преподаването на литература
Образование Софийски университет
Работил в Шуменски университет, Виенски университет
Политика
Партия ГЕРБ
Семейство
Съпруга Елка Добрева

Добрин Начев Добрев е български литературовед, семиотик и културолог, професор, доктор на филологическите науки.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 февруари 1951 в гр. Дряново. Завършва гимназия в Шумен (1969) и „Българска филология“ в Софийския университет (1974). След това работи в Института за чуждестранни студенти (ИЧС) – филиал Сливен, както и като експерт по литература в Шумен.

От 1980 г. е преподавател в Висшия педагогически институт в Шумен. Защитава докторска дисертация на тема „Проблеми на семиотичния анализ на художествената литература“ (1984). Специализира в София (1980), Бърно (1984), Прага (1986), Москва (1988) и Варшава (1989). През 1997 – 2000 г. е гост-лектор по български език, литература и култура във Виенския университет. Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Символите в българския символизъм“ (1999). От 2001 г. е професор по теория на литературата.

От 2002 до 2007 г. е ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.[1]

Член на Съюза на учените в България.

Изследването му „Теорията за знака в лингвистиката и литературната наука“ в съавторство с Е. Добрева е първото по рода си в България проследяване на същността и историческото развитие на знаковата система във филологическата наука.

Три пъти носител на наградата на Шумен за наука.[2]

Областен лидер на ГЕРБ в Шумен от август 2010 г. до октомври 2014 г.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Аспекти на художествените системи. Знакови характеристики (1982) – студия
  • Теорията за знака в лингвистиката и литературната наука (1988) (в съавт. с Елка Добрева)
  • Поетика на Йовковия разказ (1989, второ изд. – 1993)
  • Литературно образование и интерпретация на художествен текст в училище (1992) (в съавт. с Теменуга Тенева)
  • Справочник на семиотичните термини (1992) (в съавт. с Елка Добрева)
  • Справочник на символите в българския символизъм (1996)
  • Символите в творчеството на българските символисти. София: Сиела, 2000, 396 с.
  • „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов. Контексти на прочита. София: Кръгозор, 2003, 152 с.
  • Увод в литературната теория (2004) (в съавт. с М. Костадинова)
  • Тайните на Томбул джамия. Въведение в практическата семиотика на културата. Велико Търново: Фабер, 2010, 192 с.[4]
  • Изкуството: история на идеите. В. Търново: Фабер, 2014, 287 с. ISBN 978-619-00-0125-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Речник по нова българска литература“, С., 1994

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]