Елка Добрева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елка Добрева
българска текстолингвистка
Родена
15 декември 1952 г. (66 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Софийски университет
Работила в Шуменски университет
Публикации „Проблеми на изграждането на текста“ (1990)
„Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат“ (2009)
Семейство
Съпруг Добрин Добрев

Проф. дфн Елка Рачева Добрева (р. 1952) е българска езиковедка, семиотик и културолог. Главен асистент (1984), доцент (1989) и професор (2010) в ШУ „Епископ Константин Преславски“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 15 декември 1952 в гр. Шумен. Завършва Класическа филология в Софийския университет (1975), след което е редовна аспирантка по Общо и теоретично езикознание. Доктор по филология с дисертация на тема „Към въпроса за комуникативната функция на глаголните граматически категории“ (1982). От 1992 г. работи в Катедрата по български език към Шуменския университет като преподавател по Общо езикознание. Специализирала е в областта на текстолингвистиката и теорията на комуникацията в Института по общо езикознание към Виенския университет (1986 г.) и в Университета в Увърхемптън, Англия (1997). Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ)“ (2008).

Гост лектор в Бакинския славянски университет в Баку, Азербайджан (2002) и университета „Лудвиг Максимилиян“ в Мюнхен, Германия (2005).

Зам.-ректор на Шуменския университет. Декан на Факултета по хуманитарни науки. Зам.-декан на факултета по хуманитарни науки. Ръководител на катедра Журналистика и масови комуникации.

Член на Съюза на учените в България.

Носителка на наградата на Шумен за наука (1988).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • 1988 – „Теорията за знака в лингвистиката и литературната наука“. София: Наука и изкуство, 1988, 228 с. (в съавт. с Добрин Добрев).
  • 1990 – „Проблеми на изграждането на текста“. София: Народна просвета, 1990, 120 с. (в съавт. с Ивелина Савова).
    • 1994 – „Проблеми на изграждането на текста“. Шумен, 1994, 202 с. – второ изд. (в съавт. с Ивелина Савова).
  • 1992 – „Справочник на семиотичните термини“. Шумен: Глаукс, 1992, 156 с. (в съавт. с Добрин Добрев).
  • 2000 – „Текстолингвистика. Уводен курс“. Шумен: Унив. издат. „Епископ Константин Преславски“, 2000, 257 с. (в съавт. с Ивелина Савова).
  • 2002 – „Писмените ученически текстове“. София: Кръгозор, 2002, 243 с. (в съавт. с Маргарита Георгиева).
  • 2009 – „Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ)“. Фабер: Велико Търново, 2009, 390 с.
  • 2009 – „Текст & дискурс. Терминологичен справочник“. Фабер: Велико Търново, 2009, 275 с. (в съавт. с Ивелина Савова)
  • 2011 – „Аспекти на масмедийната „реалност“. Фабер: Велико Търново, 2011, 274 с.

Учебници и учебни помагала[редактиране | редактиране на кода]

  • 1997 – „Български език“. Ополе, 1997 (в съавт. с колектив под ред. на Стефана Димитрова).
  • 2001 – „Тестове по български език и литература. Помагало за кандидатстуденти“. Шумен: Унив. издат. „Епископ Константин Преславски“, 2001 (в съавт. с Ивелина Савова, Добрин Добрев и Младен Енчев).
  • 2003 – „Български език и литература. Правила, понятия, тестове“. Кръгозор: София, 2003 (в съавт. с Ивелина Савова и Добрин Добрев), 255 с.
  • 2004 – „Увод в общото езикознание“. Шумен: Унив. издат. „Епископ Константин Преславски“, 2004, 243 с., второ изд. Фабер: Велико Търново, 2009, 243 стр.
  • 2007 – „Трансформиращ преразказ“. София: Кръгозор, 2007 (в съавт. с Маргарита Георгиева), 100 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]