Калка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ка̀лка (от фр.: calque – „копирна хартия“) е дума или израз, заети от друг език чрез буквално превеждане („копиране“) дума по дума и корен по корен (и дори морфема по морфема)[1]. Методът и процесът на формиране на такива нови думи се нарича калкѝране. За разлика от калката, чуждицата е дума, която директно е взета от друг език – чрез транскрибиране, а понякога и чрез транслитериране, на кирилица.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Фразеологична калка[редактиране | редактиране на кода]

Понякога цели фразеологизми биват заемани от чужд език чрез превод дума по дума.[2] В българският език такива калки са:

  • „мокра кокошка“ (който има жалък вид) – от рус. мокрая курица
  • „апетитът идва с яденето“ – от фр. l'appétit vient en mangeant
  • „задна мисъл“ – от фр. arrière-pensée
  • „времето е пари“ – от анг. time is money
  • Студена война – от анг. Cold War

Съществуват и фразеологични полукалки, при които само някои думи са преведени, а другите са транскрибирани или транслитерирани.[2]:

  • „жълта преса“ – от анг. yellow press

Други примери[редактиране | редактиране на кода]

Небостъргач[редактиране | редактиране на кода]

Aнглийската дума skyscraper е калкирана в много езици, включително и в българския, корен по корен – „небо-стъргач“:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Речник на българския език: калка. // Посетен на 22 май 2015. КА̀ЛКА ж. Езикозн. Дума или израз, образувани чрез буквален превод на съответната чужда, дума или израз. – От фр. calque ‘копирна хартия’.
  2. а б Бояджиев, Тодор. Българска лексикология. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2007. ISBN 9789540725895. с. 41, 323.