Малаялам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Малаялам
മലയാളം
/Малаялъм/
СтранаИндия
Говорещи38 000 000 (2022)
Систематизация по Ethnologue
-Дравидски
.-Южнодравидски
..→Малаялам
Официално положение
Официален вКерала, Лакшадвип (Индия)
Кодове
ISO 639-1ml
ISO 639-2mal
ISO 639-3mal
Malayalamspeakers.png
Малаялам в Общомедия

Малаялам (മലയാളം) е дравидски език от групата на южнодравидските езици, основно разспространен сред народа малаяли, в югозападната част на Индия. Думата малаялам произлиза от думите mala, което означава „планина“ и alam, което означава „регион“ или „кораб“ (както в „град“); Така малаялам се превежда директно като „планински регион“.

Говори се от около 38 000 000 души (2022). Един от 23-те официални езика в Индия, като е официален в щат Керала и островна съюзна територия Лакшадвип. Малаялам се говори и от езиковите малцинства в съседните щати; със значителен брой говорители в районите Кодагу и Дакшина Каннада на Карнатака и Нилгирис и Канякумари, области на Тамил Наду. Говори се и от малаялийската диаспора по целия свят, особено в страните от Персийския залив, поради голямото население на малаяли изселници там.

Произходът на малаялам остава въпрос на спор сред учените. Основният възглед твърди, че малаялам произхожда от ранния среден тамил и се отделя от него някъде след в. 9 век н.е.[1] Втората гледна точка се аргументира за развитието на двата езика от "прото-дравидски" или "прото-тамил-малаялам" в праисторическата епоха,[2] въпреки че това обикновено се отхвърля от историческите лингвисти.[3] Общоприето е, че сирийските медни плочи Quilon от 849/850 г. CE са най-старият налични надпис, написан на стар малаялам. Най-старото литературно произведение на малаялам, различно от тамилската традиция, е датирано между 9-ти и 11-ти век.

Най-ранната писменост, използвана за писане на малаялам, е писмеността на Вателуту.[4] Настоящата малаяламска писменост се основава на писмеността Vatteluttu, която беше разширена с букви от Grantha, за да приеме индоарийски заемки. Той има голяма прилика с писмеността Тигалари, историческа писменост, която е била използвана за писане на езика Тулу в Южна Канара и санскрит в съседния регион Малабар. Малаялам е определен за „Класически език на Индия“ през 2013 г.[5] నమస్కరం се произнася На-Ма-Ска-Рам и се превежда като здравей.

Робърт Колдуел описва обхвата на малаялам през 19-ти век като се простира от околностите на Чандрагири (и река Чандрагири, и крепостта Чандрагири близо до Мангалор) на север, където замества Каннада и Тулу до река Неяр отвъд Тируванантапурам на юг, където започва да бъде заменен от тамил, освен населените острови Лакшадвип в Арабско море.[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Malayalam“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​