Дравидски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дравидски езици
Разпространение: Индия, Шри Ланка, Пакистан
Говорени от: 200 000 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
-Дравидски езици
.+Централнодравидски
.+Севернодравидски
.+Юго-централни дравидски
.+Южнодравидски
Карта
Dravidische Sprachen.png

Географско разпространение на дравидските езици

Дравидските езици представляват самостоятелно езиково семейство, включващо до 85 езика, които се говорят от около 200 000 000 души в Южна Индия, Шри Ланка и Пакистан. Четири са езиците с най-голям брой говорещи – тамилски, телугу , каннада (канарски) и малаялам. Дравидските езици са аглутинативни.

Класификация[редактиране | edit source]

Дравидските езици се делят на четири групи - южни (тамилски, малаялам, каннада, тода, курумба, ирула, тулу и др.), централно-южни (телугу, куи, гонди и др.), централни (колами, найкри, гадаба, парджи и др.) и северни (курух, малто, брахуи).[1]

Писменост[редактиране | edit source]

Всеки от четирите основни езика има своя собствена писменост, която е видоизменена форма на староиндийското сричково писмо брахми. Най-старите надписи на тамилски език са от 5 век.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Krishnamurti, B. The Dravidian Languages. Cambridge University Press, 2003, 19-20

Вижте също[редактиране | edit source]