Дравидски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дравидски езици
Dravidische Sprachen.png
Географско разпространение на дравидските езици
Разпространение Индия, Шри Ланка, Пакистан
Говорени от 200 000 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
Дравидски езици в Общомедия

Дравидските езици представляват самостоятелно езиково семейство, включващо до 85 езика, които се говорят от около 200 000 000 души в Южна Индия, Шри Ланка и Пакистан. Четири са езиците с най-голям брой говорещи – тамилски, телугу , каннада (канарски) и малаялам. Дравидските езици са аглутинативни.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Дравидските езици се делят на четири групи – южни (тамилски, малаялам, каннада, тода, курумба, ирула, тулу и др.), централно-южни (телугу, куи, гонди и др.), централни (колами, найкри, гадаба, парджи и др.) и северни (курух, малто, брахуи).[1]

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

Всеки от четирите основни езика има своя собствена писменост, която е видоизменена форма на староиндийското сричково писмо брахми. Най-старите надписи на тамилски език са от 5 век.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Krishnamurti, B. The Dravidian Languages. Cambridge University Press, 2003, 19-20

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Азия“         Портал „Азия