Бенедикт Цуцари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бенедикт Цуцари
римокатолически архиепископ
Роден

Религия католицизъм

Бенедикт Цуцари или Цуцери е последният католически архиепископ на Софийско-Пловдивската архиепархия и един от архиереите най-кратко управлявали Софийско-Пловдивския диоцез.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бенедикт Цуцари (Цуцери, Цицери) е албанец, роден в Дубровник. Ръкоположен е за свещеник на 28 октомври 1748 г.

Той е избран за Софийско-Пловдивски архиепископ през януари 1754 г. На 23 юни същата година е ръкоположен за такъв, в църквата на Св. Петра в Дубровник. На 6 октомври пристигна в България.[1]

Поради разтроено здраве си подава оставката и напуска България на 19 януари 1756 г. Няма сведения за неговата дейност след това.

След тази дата вече не се избират Софийски архиепископи, а управлението на епархията се поверява на апостолически викарий, които пребивавали в някои от пловдивските села, най-често в Даваджово или Калъчлии (до 1838).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Никола Радовани софийски архиепископ
(23 юни 1754 – 1756)
свещеник Йосиф Родовани
(апостолически викарий)