Стар град в Краков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Исторически център на Краков
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Krakow z Wawelu.jpg
В регистъра Historic Centre of Cracow
Регион Европа
Местоположение Флаг на Полша Полша
Тип Културно
Критерии iv
Вписване 1978  (2ра сесия)
Исторически център на Краков в Общомедия
Карта на краковския квартал Стар град. Кралският път е маркиран в червено.
Главният търговски площад (гледка от базиликата Св. Мария)

Старият град в Краков е исторически централен квартал в Краков, Полша. Той е един от най-известните стари квартали в днешна Полша и е център на полския политически живот от 1038, докато крал Зигмунт III Ваза не премества кралския двор във Варшава през 1596.

Целият средновековен стар град е сред първите места, избрани за Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, вписан като Исторически център на Краков (Cracow's Historic Centre). Старият град е и един от официалните исторически паметници на Полша (Pomniki historii).

Средновековен Краков е заобиколен от 3-километрова защитна стена, снабдена с 46 кули и 7 главни входа, водещи през тях. Укрепленията около Стария град са издигнани в продължение на два века.[1] Сегашният архитектурен план на Стария град – търговския град от XIII век е проектиран през 1257 след унищожението на града по време на Татарските нашествия от 1241, следвана от нападения през 1259 и отблъснати през 1287.[1] Кварталът се отличава с централно разположения Главен площад (Rynek Główny), най-големият градски площад в цяла Европа.[2] В близост до него се намират редица исторически забележителности като базиликата „Дева Мария“ (Kościół Mariacki), църквата „св. Войчех“ (Kościół św. Wojciecha), църквата „св. Барбара“, както и мнного други национални съкровища. В центъра на площада, заобиколен от редица къщи (kamienice) и редица благородни резиденции, се намира ренесансовата зала Сукенице (Sukiennice), където днес се помещават сувенирни магазини, ресторанти и търговски щандове, с Националната галерия на изкуството на горния етаж. Оградена е от кметството (Wieża ratuszowa).

Целият квартал е разполовен от Кралския път, коронационният маршрут, прекосяван от полските крале. Пътят започва от църквата „св. Флориан“ извън северния хълм на старите градски стени в средновековното предградие на Клепаж (Kleparz); минава през Барбакана (Barbakan), построена през 1499 и влиза в Стария град през Флорианската порта. Води до улица Флорианска през Централния площад и нагоре по Гродзка към Вавел, бившето седалище на полските монарси с изглед към река Висла.

През XIX век по-голямата част от укрепленията на Стария град са разрушени[1]. Ровът, обгръщащ стените, се запълва и се превръща в зелен пояс, известен като парк Планти.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото споменаване на Краков датира от втората половина на IX век. До края на X век градът е включен в полската държава под управлението на Пястите. Епископия е присъдена на Краков през 1000 и по това време става резиденция на полските крале в продължение на векове. Историята на стария град Краков се върти предимно около Стария градски район.

Около 700 г. местните племена започват процес на формиране на Вислянската държава, като се обединяват един с друг. Множество останки от някога масивна земна насип обкръжавава хълма Вавел и до днес. В мазето на къща на улица Канонична 19 е открит шкаф с 4200 железни брадви с тегло около 4 тона. Тези брадви са известни под името „płacidłos“, което е дума, извлечена от полския глагол „płacić" – плащам, тъй като те са основно законно платежно средство в съседната Великоморавия. В онези дни Висла има много ръкави, които на свой ред образуват няколко островчета в центъра на Краков. Кажимеж е един от тях.

Епископите, живеещи във Вавел и двореца на принца, осигуряват силна интелектуална атмосфера. От XIV век Краков е мястото на царските коронации. Под управлението на Кажимеж III е основан Ягелонския университет, едно от най-старите висши учебни заведения в Европа.

През 1386 полският престол е поверен на литовския княз Владислав Ягело, съпруг на кралица Ядвига. Ягело основава следващата полска династия – династията на Ягелоните. Краков незабавно се превръща в столица на голяма монархия, която стимулира политическото и културно развитие на града. Много от големите художници са вършили работата си в Краков по онова време.

Ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

Старият град вижда значително развитие по време на Ренесанса. Тогава, например, е възстановена Вавелската катедрала, за да включва архитектурните особености на италианския ренесанс. Бона Сфорца, втората съпруга на Зигмунт I, пожелава Бартоломео Беречи, Франциско Флорентиан, Джовани Мария Падовано, Санти Гучи и други да изпълнят тази задача. В резултат на това ул. Канонична става част от Стария град. Тя носи много характерни черти за този период. С умирането на последния ягелонски крал, политическият живот на Полша започва да се мести във Варшава.

Барок[редактиране | редактиране на кода]

Нощен изглед към Вавелския замък

Бароковата ера се появява в началото на XVII век. В Полша Зигмунт III става известен патрон на изкуството. Под негово ръководство архитект Джовани Тревано работи в Краков и преработва Църквата на св. св. Петър и Павел в бароков стил. През този период Старият град е разрушен два пъти по време на Шведската инвазия. Към края на XVII век църквата Св. Ана е построена, както и църквата Св. Казимир, известна с катакомбите си.

По време на първата половина от XVIII век се създават някои изключителни произведения на изкуството от архитекти като Кацпер Бажанка и Франчишек Плачиди. Културата на бароковата епоха оставя траен белег в тази част на града. Готическите църкви са превърнати в духа на бароковата епоха и са снабдени с нови олтари, скулптури и картини.

През 1794 войските на Тадеуш Косцюшко се събират, за да защитят Полша срещу чуждестранни подялби. Въстанието на Косцюшко завършва с поражение, а през 1795 Полша претърпява последното си разделяние, след което Краков става част от Австро-Унгарската империя. Въпреки тези политически развития Краков в известен смисъл остава важен за полските патриоти. Многобройните културни паметници на града стават национални паметници и единственото представяне на националната идентичност за следващия век.

Под чужда власт[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век австрийският император Франц I решава да ликвидира отдавна пренебрегваните градски укрепления. Ликвидацията е извършена по време на Варшавското херцогство. Благодарение на усилията на професор Феликс Радвански, северната част на стените са спасени, включително Барбикана, Флорианската порта и три кули, които някога са отбелязвали началната точка на Кралския път, по който новият монарх преминава, за да отиде към мястото на своята коронация във Вавелската катедрала. Паркът Планти е създаден на мястото на унищожените укрепления.

Театъра „Словацки“

През този период е построен театърът „Юлиуш Словацки“.Той се намира на площад Свети Дух. Театърът е построен на мястото на стара болница, ръководена от Ордена на Светия Дух. Сградата е пример за Полския еклектичен архитетуренн стил. През 1850 в града избухва пожар, който нанася значителни щети.

През 1876 принц Владислав Чарториски дава на града някои от художествените си и патриотични колекции. Три години по-късно е създаден Националният музей в Краков. Градът става център на музеологията в Полша. Известни художници като Ян Матейко и Станислав Виспянски работят в Стария град, където също се раждат многобройни движения за политическа независимост.

Военен период[редактиране | редактиране на кода]

На 6 септември 1936 германските сили нахлуват в Краков. Градът става столица на Генералното губернаторство. Потисничеството на евреи започва и се създава концлагер в Плашов. Старият град е изграбен и много творби са откраднати. Музеите, училищата и театрите са затворени. Професори са арестувани. Еврейските синагоги са опустошени, ограбени са церемониални предмети и превърнати в складове за боеприпаси, противопожарно оборудване и нацистки места за общо съхранение.

На 18 януари 1945 съветските сили от 2-ри украински фронт, под командването на маршал Иван Конев, навлизавт в Краков и принуждават германската армия да се оттегли. Краков се развива като град в новосъздадената Полска народна република.

Старият град днес[редактиране | редактиране на кода]

Днес Старият град привлича туристи от цял свят. Историческият център е един от 14-те места в Полша, включени в Световното наследство на ЮНЕСКО. Архитектурният дизайн на Стария град оцелява през многото катаклизми на миналото и е запазил оригиналната си форма, създадена през Средновековието.

През цялата година Старият град е оживен и населен. Има много туристи, неуморни цветари и карети, водени от коне. Мястото винаги е оживено, особено в и около Главния търговски площад, един от най-големите площади в Европа, който се появява, когато градът получи Магдебургските права през 1257. Тук се намират туристически забележителности като Градската кула, Сукеннице, старинни жилища с изискани магазини и паметник на Адам Мицкевич. В близост до паметника може да се чуе хейнал, който звучи всеки част от най-високата кула на Църквата Света Мария.

Многобройни легенди се опитват да обяснят присъствието на многото гълъби на Главния плошад. Според една от легендите, Хайнрих IV, който се опитвал да превземе Сеньоралния протекторат по време на регионално разпадане на Полша, се пробва да стигне до Рим с финансови предложение, за да се сдобие с папското одобрение за коронацията си. Тогава обаче чародейка превръща рицарите му в гълъби. Те изкълвали някои от камъчетата от стените на Църквата Св. Мария, които се превръщат в златни. С тези богатсва принцът се запътва към Ватикан, но по пътя губи всичко и не успява да достигне дестинацията си. Връща се в Краков. Никой от рицарите му не възвръща човешката си форма.

Архитектурни паметници[редактиране | редактиране на кода]

Продавач на обважанки в Стария град

Квартал Стария град в Краков е дом на поне шест хиляди исторически обекта и повече от два милиона произведения на изкуството. Богатото разнообразие от историческа архитектура включва ренесансови, барокови и готически сгради. Краковските дворци, църкви, театри и имения показват голямо разнообразие от цветове, архитектурни детайли, витражи, картини, скулптури и обзавеждане.

Музеи и театри[редактиране | редактиране на кода]

Много известни забележителности в Стария град, привличащи постоянен поток от посетители, включват галерии, както и отделите на Националния краковски музей, като например музея Сукеннице, имението Ян Матейко, музея Станислав Виспянски на ул. Шчепанска 11, музея Чарториски с Арсенал на ул. св. Яна 19, както и Историческия музей на Краков на номер 35 на Главния площад. Има също така и Фармацевтичен музей, Ягелонския университет, Стария театър. Двата големи театъра, Старият театър и най-известният театър Юлиуш Словацки, се намират в близост.

Църквата „Св. Петър и Павел“

Църкви[редактиране | редактиране на кода]

Разширеният списък на католическите църкви в Стария град включва: църквата „Св. Андрей“, църквата „Св. Анна“, църквата „Св. Барбара“, църквата и манастира „Францискани“, църквата „Свети Йоан“ Църквата „Св. Мартин“, църквата „Света Мария“, църквата „Св. Марк“, църквата „Св. Петър и Павел“, Пиярската църква, църквата „Св. Тома“, църквата „Света Троица“ и църквата „Св. Войчех“.

Скулптури[редактиране | редактиране на кода]

Старият град има множество бронзови статуи и мраморни паметници. Най-известният паметник е този на Адам Мицкевич, разположен на Главния площад между църквата „Св. Мария“ и източната страна на Сукеннице. Открит е официално на 16 юни 1898. Други известни паметници включват: паметника в чест на поета Юзеф Бохдан Залески на ул. Бащова, паметника на Ягелон и Ядвига в парка Планти и паметника на Лилия Венеда. Срещу Палата на изкуствата се издига паметника на Артур Гротгер, на Пьотр Скжинецки, Юзеф Диетл, Александер Фредро и др. Близо до Планти се намира паметникът на полския астроном Николай Коперник, създаден от Годебски през 1900 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Andrew Beattie, Landmark Publishing, Tim Pepper, Stare Miasto, the Old Town, Krakow Published by Hunter Publishing
  2. Rick Steves' Europe Through the Back Door. Supplementary:"the biggest square in medieval Europe."
     Портал „История“         Портал „История          Портал „Полша“         Портал „Полша