Бона Сфорца
| Бона Сфорца Bona Sforza d'Aragona | |
|---|---|
| кралица на Полша | |
 Бона Сфорца като вдовица | |
| Родена |
2 февруари 1494 г.
|
| Починала | 19 ноември 1557 г.
|
| Погребана | Сан Никола, Бари, Италия |
| Управление | |
| Период | 1518 – 1548 |
| Други титли | херцогиня на Бари, принцеса на Росано, кралица на Йерусалим |
 | |
| Семейство | |
| Род | Сфорца |
| Баща | Джан Галеацо Мария Сфорца |
| Майка | Изабела Арагонска (Милано) |
| Братя/сестри | Иполита Мария Сфорца Франческо Мария Сфорца |
| Съпруг | Зигмунт I Стари (1518) |
| Деца | Изабела Ягелонска Зигмунт II Август Катерина Ягелонина Анна I Ягелонка София Ягелонка |
| Бона Сфорца в Общомедия | |
Бона Сфорца е херцогиня на Бари, принцеса на Росано, кралица на Йерусалим и кралица на Полша, втора съпруга на полския крал Зигмунт I.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 2 февруари 1494 г. във Виджевано, Италия. Тя е дъщеря на Джан Галеацо Сфорца, херцог на Милано, и неаполитанската принцеса Изабела Арагонска, от която Бона Сфорца наследява титлите херцогиня на Бари, принцеса на Росано, кралица на Йерусалим. Бона е и племенница на Бианка Мария Сфорца, императрица на Свещената Римска Империя.
Кралица на Полша[редактиране | редактиране на кода]
През 1518 г. Бона Сфорца се омъжва за овдовелия полския крал Зигмунт I. Двамата имат шест деца:
- Изабела Ягелонска (18 януари 1519 – 15 септември 1559), която става кралица на Унгария чрез брака си с крал Ян Заполя
- Зигмунт II Август (1 август 1520 – 7 юли 1572), бъдещият крал на Полша и Велик херцог на Литовското княжество
- София Ягелонка (13 юли 1522 – 28 май 1575), херцогиня на Брауншвайг-Люнебург
- Анна I Ягелонка (18 октомври 1523 – 9 септември 1596), избрана за кралица на Полша и велика херцогиня на Литовското княжество
- Катерина Ягелонина (1 ноември 1526 – 16 септември 1583 г.), кралица на Швеция и велика херцогиня на Финландия, съпруга на Йохан III, крал на Швеция.
- Олбрахт Ягелончик (1527, мъртвороден).
Бона Сфорца се отличава с голямата си красота и енергия. Още приживе на Зигмунт I тя започва да упражнява силно влияние в управлението на Полското кралство, но поради своето високомерие и чужди маниери успява да отблъсне от себе си голяма част от полското дворянство. Като кралица на Полша Бона Сфорца е известна и с покровителство си над ренесансовото изкуство, което благодарение на нея, започва да прониква силно в Полско-Литовската общност.
Следващи години[редактиране | редактиране на кода]
След смъртта на Зигмунт I, новият крал Зигмунт II Август е принуден да се бори срещу силното влияние на амбициозната си майка. Бона Сфорца има план чрез династическите бракове на децата си да обедини под своя власт почти цяла Католическа Европа. В плановете ѝ обаче не е включен вторият брак на Зигмунт II Август с литовската принцеса Барбара Радживил. Поради това Бона Сфорца застава начело на католическата опозиция в Полша срещу брака на краля с литовската калвинистка. Това е причината Бона Сфорца да бъде подозирана в отравянето на Барбара Радживил, която умира през 1551 г., малко след като е коронована за кралица на Полша.
След разрастването на конфликта със сина ѝ Бона Сфорца започва да се чувства несигурна в Полша и пожелава да се завърне в родните си имения в Италия. Страхувайки се, че при заминаването си в Италия майка му ще разпилее огромното си състояние и ще разпродаде обширните си поземлени имения в Полша и Литва, Зигмунт II Август ѝ забранява да напуска страната. През 1556 г. Бона Сфорца успява да напусне Полша, след като публично се отрича от собствеността над имотите си в кралството. Тя обаче отнася със себе си огромно парично състояние, възлизащо на над 420 000 дуката, които по-късно дава назаем на испанския крал Фелипе II.
След като напуска Полша, Бона Сфорца се установява в родовото си имение в Бари, Италия. Там тя умира на 19 ноември 1557 г., отровена от секретаря си Джан Лоренцо Папакода. Зад убийството ѝ стои испанският крал, който не иска да изплати огромния си дълг към Бона Сфорца. След нейната смърт Полша напразно се опитва да си върне парите ѝ от крал Фелипе II.
Генеалогия[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bona Sforza“ и страницата „Бона Сфорца“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |