Въстание на Косцюшко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Въстание на Косцюшко
Rp 1794.jpg
Карта на въстанието
Информация
Период 1794 – 1795
Място Жечпосполита
Резултат Победа на Австрия, Прусия и Русия
Воюващи страни
Flag of Russia.svg Руска империя
Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg Австрия
Flag of the Kingdom of Prussia (1750-1801).svg Прусия
Chorągiew królewska króla Zygmunta III Wazy.svg Жечпосполита
Командири
Александър Суворов
Николай Репнин
Вилхелм Дерфелден
Иван Ферзен
и други
Тадеуш Косцюшко
Антони Мадалински
Ян Домбровски
Юзеф Понятовски
и други
Сили
неизвестно неизвестно
Жертви и загуби
неизвестно неизвестно
Въстание на Косцюшко в Общомедия

Въстанието на Косцюшко е насочено срещу Руската империя и Кралство Прусия, водено от Тадеуш Косцюшко в Жечпосполита през 1794 г.

Целта му е да освободи Полша и Литва от руско влияние след Второто разделяне на Полша (1793) и създаването на Тарговицката конфедерация.

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Конституцията, провъзгласена от Варшавския сейм на 3 май 1791 година, предизвиква голямо недоволство сред магнатите и шляхтата в Жечпосполита. Събрани в Тарговице (Тарговица в съвременна Украйна), недоволните обявяват конституцията за нелегитимна и формират конфедерация за борба с крал Станислав, който обявява противниковата конституция за бунтовническа.

Императрица Екатерина II, завършвайки войната с турците, взема тарговицките конфедератори под свое покровителство и нарежда на генерал М. В. Каховски да влезе в Полското кралство, а на генерал М. Н. Кречетников – в Литовското княжество. Започва ожесточена борба на привържениците на новата конституция срещу конфедераторите и руските войски с победа за последните. Тъй като пруският крал Фридрих Вилхелм II взема страната на Русия, крал Станислав Понятовски е принуден да се подчини на изискванията на конфедераторите и сключва примирие с руснаците.

В Гродно е свикан нов сейм, на който е провъзгласено възстановяването на предната конституция; Варшава и някои други градове са заети от руски гарнизони; полската армия е реформирана по руски модел, а някои нейни части са разпуснати.

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

Тадеуш Костюшко се заклева публично на 24 март 1794 г.

Част от полската шляхта тайно се готви за въстание, надявайки се на помощта на Франция, където в същия момент революцията е в разгара си. За лидер на въстанието е избран Тадеуш Косцюшко, проявил се като храбър воин и компетентен лидер.

Генерал Мадалински, отказвайки да се подчини на решението на сейма и разпускайки своята конна бригада на 12 март същата година в Пултуск, внезапно напада руския полк и разгонва руския ескадрон в Силезия, след което се запътва към Краков. Узнавайки за това, жителите на Краков го провъзгласяват за диктатор на републиката. Там е провъзгласен Актът за въстанието и Тадеуш Косцюшко се заклева публично. Споменатият акт го провъзгласява за върховен главнокомандващ на националните въоръжени сили и му предоставя пълна власт в страната.

В някои части на Полското кралство и Великото литовско княжество избухват въоръжени метежи. Междувременно в Полша навлиза пруската войска.

Източници[редактиране | редактиране на кода]