Европейска харта за регионалните или малцинствените езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Европейска харта за регионалните или малцинствени езици
  Ратифицирали
  Подписали, но нератифицирали
  Неподписали и нератифицирали
  Страни извън Съвета на Европа
Информация
Видмногостранно споразумение
Подписване5 ноември 1992
МястоСтрасбург
Влизане в сила1 март 1998
Условия5 ратификации
Подписали33
Страни25
СъхранителГенералния секретар на Съвета на Европа
Езиканглийски и френски
European Charter for Regional or Minority Languages в Уикиизточник

Европейската харта за регионалните или малцинствени езици (на английски: European Charter for Regional or Minority Languages; на френски: Charte européenne des langues régionales ou minoritaires) е международна конвенция, приета от Съвета на Европа през 1992 г., която защитава малцинствените езици и традиционните регионални езици в Европа. Обхваща езици, които са традиционно използвани на територията на дадена държава, но се използват от малцинство и се различават от официалния език. Това изключва езиците на мигрантски общности, както и диалекти на официалния език.[1]

Целта на Хартата е съхраняването и популяризирането на историческите регионални и малцинствени езици като част от културното богатство в Европа. Държавите, ратифицирали Хартата се задължават активно да поощряват употребата на тези езици в образованието, администрацията, медиите, културния, икономическия и обществения живот. [2] Хартата предвижда широк кръг от възможни мерки и действия, чрез които да бъдат защитена и поощрявана употребата на регионални и малцинствени езици, както и две нива на защита. Всяка ратифицираща държава трябва да приложи по-ниското ниво на защита към езиците, които декларира. Може допълнително да се приложи и по-високото ниво на защита, като изпълни поне 35 от предписаните възможни мерки.

Към януари 2018 г. Хартата покрива с различна степен на защита общо 79 езика, използвани от 203 езикови общности или малцинства. Българският език е обявен като регионален или малцинствен език в пет държави: Румъния, Словакия, Сърбия, Украйна и Унгария. [3]

От 47-те държави в Съвета на Европа, 25 са ратифицирали Хартата, а други 8 са подписали, но не са я ратифицирали. България е сред неподписалите.[4]

Приложение на Хартата по държави[редактиране | редактиране на кода]

Държава Ратификация Езици, към които е приложена Хартата
Австрия[5] 28 юни 2001
Армения[6] 25 януари 2002
Босна и Херцеговина[7] 21 септември 2010
Германия[8] 16 септември 1998
Дания[9] 8 септември 2000
Испания[10] 9 април 2001
Кипър[11] 26 август 2002
Лихтенщайн[12] 18 ноември 1997
  • няма регионални и малцинствени езици по смисъла на Хартата
Люксембург[13] 22 юни 2005
  • няма регионални и малцинствени езици по смисъла на Хартата
Нидерландия[14] 2 май 1996
Норвегия[15][16] 10 ноември 1993
Обединено кралство[17] 27 март 2001
Полша[18] 2 февруари 2009
Румъния[19] 29 януари 2008
Сърбия[20] 15 февруари 2006
Словакия[21] 5 септември 2001
Словения[22] 4 октомври 2000
Украйна[23] 19 септември 2005 Украйна прилага Хартата „към езиците на следните етнически малцинства“:[24]
Унгария[25] 26 април 1995
Финландия[26] 9 ноември 1994
Хърватия[27] 5 ноември 1997
Черна гора 15 февруари 2006
Чехия[28] 15 ноември 2006
Швейцария[29] 23 декември 1997
Швеция[30] 9 февруари 2000

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Част Ι Член 1
  2. ↑ The objectives of the European Charter for Regional or Minority Languages – Съвет на Европа
  3. ↑ Languages covered by the European Charter for Regional or Minority Languages (Списък езици, покрити от Хартата към 1 януари 2018)
  4. ↑ Списък с държави, подписали и ратифицирали – Съвет на Европа
  5. ↑ Декларация на Австрия към Съвета на Европа. Австрия ратифицира Хартата по отношение на всеки език в конкретни провинции.
  6. ↑ Декларация на Армения към Съвета на Европа
  7. ↑ Декларация на Босна и Херцеговина към Съвета на Европа
  8. ↑ Декларация на Германия към Съвета на Европа
  9. ↑ Декларация на Кралство Дания към Съвета на Европа Дания не прилага Хартата към фарьорския и гренландския език, но ги признава за основни езици редом с датския съответно на фарьорските острови и в Гренландия.
  10. ↑ Декларация на Испания към Съвета на Европа
  11. ↑ Декларация на Република Кипър към Съвета на Европа
  12. ↑ Декларация на Лихтенщайн към Съвета на Европа
  13. ↑ Report of the Committee of Experts on Luxembourg, December 2008 (PDF) // Coe.int. Посетен на 30 януари 2014.
  14. ↑ Декларация на Нидерландия към Съвета на Европа
  15. ↑ Декларация на Норвегия към Съвета на Европа
  16. ↑ European charter for regional or minority languages // Regjeringen.no. Посетен на 1 март 2015.
  17. ↑ Декларация на Обединеното Кралство към Съвета на Европа
  18. ↑ Декларация на Полша към Съвета на Европа
  19. ↑ Декларация на Румъния към Съвета на Европа
  20. ↑ Декларация на Сърбия към Съвета на Европа
  21. ↑ Декларация на Словакия към Съвета на Европа
  22. ↑ Декларация на Словения към Съвета на Европа
  23. ↑ Декларация на Украйна към Съвета на Европа
  24. ↑ Council of Europe site // Архивиран от оригинала на 2012-05-22. Посетен на 2018-11-17.
  25. ↑ Декларация на Унгария към Съвета на Европа
  26. ↑ Декларация на Финландия към Съвета на Европа
  27. ↑ Декларация на Хърватия към Съвета на Европа
  28. ↑ Декларация на Чешката Република към Съвета на Европа
  29. ↑ Декларация на Швейцария към Съвета на Европа
  30. ↑ Декларация на Швеция към Съвета на Европа
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Европейска_харта_за_регионалните_или_малцинствените_езици&oldid=11962556“.