Германска Самоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Германска Самоа
Deutsch-Samoa
протекторат на Германската империя
1900 – 1920
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Германските владения в Тихия океан (Германска Самоа са в червено).
Германските владения в Тихия океан (Германска Самоа са в червено).
Столица Апия
Официален език немски
Неофициален език самоански
Форма на управление
Губернатор
1900 – 1911 Вилхелм Золф
1911 – 1914 Ерих Шулц-Еверт
История
Втора гражданска война в Самоа 1899 г.
Колонизиране 1 март 1900 г.
Новозеландска окупация 30 август 1914 г.
Версайски договор 10 януари 1920 г.
Валута златна марка
Предшественик
Наследник
Самоа Самоа
Германска Самоа в Общомедия

Германска Самоа (на немски: Deutsch-Samoa) е германски протекторат от 1900 до 1914 г., който обхваща самоанските острови Уполу, Саваии, Аполима и Маноно (днес част от независимата държава Самоа). Самоа е последната германска колониална придобивка в Тихия океан, получена след поделянето на самоанския архипелаг между Германската империя и САЩ чрез договор, подписан на 2 декември 1899 г. и ратифициран на 16 февруари 1900 г.[1][2] Територията се администрира отделно от Германска Нова Гвинея.

Разширяване на германското влияние[редактиране | редактиране на кода]

През втората половина на 19 век германското влияние в Самоа се увеличава с мащабните плантации, които се създават за добиване на кокос, какао и каучук. На остров Уполу германските фирми са монополизирали преработването на копра и какаови зърна. През 1870-те и 1880-те години много германски фирми си конкурират на тихоокеанските острови.

Напрежението, създало се вследствие на конфликта на интереси между германските, британските и американските бизнесмени, разпалва Първата гражданска война в Самоа. Войната се води между грубо от 1886 до 1894 г. главно между местните самоанци, макар германски войници да се намесват няколко пъти. От друга страна, САЩ и Великобритания се противопоставят на германската дейност, което води до конфронтация в залива на столицата Апия през 1887 г.[3]

През 1899 г., с приключването на Втората гражданска война в Самоа островите са разделени на три между замесените сили. Така островите западно от 171° западна географска дължина стават притежание на Германия, а островите на изток от тях – на САЩ (днес Американски Самоа), докато Великобритания се отказва от териториалните си претенции в архипелага, искайки в замяна да бъде компенсирана с придобивки другаде в Тихия океан и Западна Африка.[1]

Икономическо развитие[редактиране | редактиране на кода]

През колониални години се основават нови компании, които многократно увеличават селскостопанската дейност на островите. От своя страна, тя увеличава доходите от данъци, които допълнително стимулират икономическия растеж. Водещата търговска и плантационна компания в Самоа по това време е собственост на Йохан Цезар Годефроа с щаб-квартира в Хамбург.[4] Тъй като самоанската култура не включва наемен труд, германците прибягват до наемането на китайски работници.[5] Към 1914 г. броят на китайците в колонията достига 2000 души.[6]

Колониална администрация[редактиране | редактиране на кода]

Германският колониален период продължава 14 години и започва официално с издигането на имперското знаме на 1 март 1900 г. Първи губернатор става Вилхелм Золф. В политическите си отношения с местните самоанци, правителството на Золф проявява същата внимателност, както и в икономическата област.[6] Той умело вгражда самоанските институции в новата система на колониалното правителство чрез приемането на коренните обичаи.[7] Самият Золф научава много от обичаите и ритуалите, които са важни за самоанците и съблюдава културния етикет, включително и церемониалното пиене на опияняващия пипер Piper methysticum[8]

Въпреки това, когато местен самоански вожд (фааматай) превишава правомощията си, Золф му се противопоставя, заявявайки, че на Самоа има само една форма на управление – германското, което е довело мир и ред. Енергичните усилия на колониалната администрация въвеждат първата училищна система на островите. Построена болница, а самоанските жени са обучавани за медицински сестри.

От всичките европейски колонии в Тихия океан, Германска Самоа разполагат с най-добрите пътища. Всичките пътища до 1942 г. са строени под германски надзор. Финансовата издръжка на островите от Берлин спира да е необходима след 1908 г. – Самоа вече е самоиздържаща се колония.[9] През 1910 г. Вилхелм Золф напуска Самоа и е наследен като губернатор от Ерих Шулц-Еверт, който е бивш главен съдия в протектората. Германците построяват 120-метрова антена на 1 август 1914 г. и теснолинейка от Апия до нея, само няколко дни след избухването на Първата световна война.

Окупация[редактиране | редактиране на кода]

Освен местната самоанска полиция, Германия не разполага с въоръжени сили на островите. Единствено малкият военен кораб „Гайер“ обслужва германските тихоокеански колонии. По подкана от Великобритания, колонията е нападната сутринта на 29 август 1914 г. от войски на новозеландската Самоанска експедиционна сила. Вицеадмирал Максимилиан фон Шпее от Германската източноазиатска крайцерска ескадра научава за окупацията и се втурва към Самоа с бронираните крайцери „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“, пристигайки в Апия на 14 септември 1914 г. Все пак, той осъзнава, че завземането обратно на острова би представлявало само временно предимство в океан, доминиран от сили на Антантата, и нарежда на крайцерите да потеглят. Нова Зеландия окупира Самоа до 1920 г. и управлява островите до признаването на независимостта им през 1962 г.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ryden, George Herbert. The Foreign Policy of the United States in Relation to Samoa. New York: Octagon Books, 1975. (Reprint by special arrangement with Yale University Press. Originally published at New Haven: Yale University Press, 1928), p. 574; the Tripartite Convention (United States, Germany, Great Britain) was signed at Washington on 2 December 1899 with ratifications exchanged on 16 February 1900
  2. Flag raising at Mulinu'u Point was 1 March 1900
  3. Stevenson, Robert Louis. A Footnote to History: Eight Years of Trouble in Samoa. BiblioBazaar, 1892. ISBN 1-4264-0754-8.
  4. Washausen, Hamburg und die Kolonialpolitik des Deutschen Reiches, p. 56
  5. Spoehr, White Falcon, p. 40 – 42
  6. а б Davidson, J. W.. Samoa mo Samoa. The Emergence of the Independent State of Western Samoa.. Melbourne, Oxford University Press, 1967. OCLC 222445762. с. 77 – 78.
  7. Lewthwaite, Gordon R.. Life, Land and Agriculture to Mid-Century in Western Samoa. Christchurch, New Zealand, Whitcomb & Tombs Ltd, 1962. OCLC 512636. с. 130.
  8. Rowe, Newton A. Samoa Under the Sailing Gods. Putnam, 1930. с. 11. Посетен на 25 февруари 2010.
  9. Schultz-Naumann, Joachim. Unter Kaisers Flagge, Deutschlands Schutzgebiete im Pazifik und in China einst und heute. Munich, Universitas Verlag, 1985. ISBN 3-8004-1094-X. OCLC 14130501. с. 163.