Направо към съдържанието

Република Сръбска Крайна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Република Сръбска Крайна
— непризната държава —
1991 – 1995
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Девиз: „Само единството спасява сърбите“
(на сръбски: Samo sloga Srbina spasava)
Химн: Bože Pravde
Местоположение на Сръбска Крайна
Местоположение на Сръбска Крайна
Административни данни
Официално имеРепублика Сръбска Крайна
Местно имеРепублика Српска Крајина
Официален език
Континент
Столица
Най-голям градВуковар
ВалутаКрайшки динар
Управление
Формаполупрезидентска република
Президент
1991 – 1992Милан Бабич
1992 – 1994Горан Хаджич
1994 – 1995Милан Мартич
Министър-председател
1991 – 1992Душан Вещица
1995Милан Бабич
Законодателна властНародно събрание
История
ЕпохаЮгославски войни
Ложка революция17 август 1990 г.
Конституция19 декември 1991 г.
Операция „Мълния“3 май 1995 г.
Операция „Буря“8 август 1995 г.
Ердутско споразумение12 ноември 1995 г.
Площ
Общо (1991)17 028 km2
Население
Религияправославие
Общо (1991)286 716 души
Общо (1993)435 595 души
Общо (1994)430 000 души
Предшественици и наследници
Предшественик
СР Хърватия СР Хърватия
Наследник
Хърватия Хърватия
Република Сръбска Крайна в Общомедия

Република Сръбска Крайна (на сръбски: Република Српска Крајина или Republika Srpska Krajina, известна също като РСК или само Крайна), е непризната от международната общност сръбска република, която съществува между 1991 и 1995 година на територията на Хърватия. Столицата на РСК е Книн (12 000), а останалите по-големи градове са Вуковар (33 000) и Петриня (19 000). През 1993 година РСК има 435 595 население и заема площ от 17 028 km2.

Крайна изчезва през 1995 година, когато въоръжените ѝ сили са напълно разбити в Операция Буря на хърватската армия. След това една част от бившата РСК, Сремско-Баранската област, е под контрола на Обединените нации до 1998 година, когато по мирен начин е върната в пределите на Република Хърватия.

Република Сръбска Крайна на територията на република Хърватска се състояла от три ексклава:

  • Книнская Крайна, включваща в състава си т.нар. Северна Далмация, Лика, Кордун и Бания. Тези области за заселени със сърби през османско време със създаването на т.нар. военна граница;
  • Западна Славония, също заселена със сърби от времето на военната граница;
  • Източна Славония, Барания и Западен Срем, които области също през различни периода са били в обхвата на военната граница, обаче сърби са се заселвали тук и по икономически причини, не само по военни.

Официалните символи на Република Сръбска Крайна повтарят националните сръбски герб и знаме – знамето на Крайна е сръбския трикольор с белия сръбски орел, поставен в централната част на знамето.