Република Сръбска Крайна
| Република Сръбска Крайна | |
|---|---|
| Република Српска Крајина | |
| 1991 – 1995 | |
.svg) Знаме  Герб | |
| Девиз: Само Слога Србина Спасава („Само единството спасява сърбите“) | |
| Химн: Sokolovi, sivi tići | |
 Местоположение на Сръбска Крайна | |
| Статут | непризната държава |
| Континент | |
| Столица | |
| Официален език | |
| Религия | православие |
| Форма на управление | |
| Президент | |
| 1991 – 1992 | Милан Бабич (първи) |
| 1994 – 1995 | Милан Мартич (последен) |
| Министър-председател | |
| 1991 – 1992 | Душан Вещица (първи) |
| 1995 | Милан Бабич (последен) |
| Законодат. власт | Народно събрание |
| История | Югославски войни |
| Ложка революция | 17 август 1990 г. |
| Конституция | 19 декември 1991 г. |
| Операция „Мълния“ | 3 май 1995 г. |
| Операция „Буря“ | 8 август 1995 г. |
| Площ | |
| Общо (1991 г.) | 17 028 km2 |
| Население | |
| По оценка от 1991 г. | 286 716 |
| Валута | Крайшки динар |
| |
| Република Сръбска Крайна в Общомедия | |
.svg){kind=small}
Република Сръбска Крайна (също РСК, Крайна; на сръбски: Република Српска Крајина / Republika Srpska Krajina), е непризната от международната общност сръбска република, която съществува между 1991 и 1995 година на територията на Хърватия. Столицата на РСК е Книн (12 000), а останалите по-големи градове са Вуковар (33 000) и Петриня (19 000). През 1993 година РСК има 435 595 население и заема площ от 17 028 km2.
История[редактиране | редактиране на кода]
Крайна изчезва през 1995 година, когато въоръжените ѝ сили са напълно разбити в Операция Буря на хърватската армия. След това една част от бившата РСК, Сремско-Баранската област, е под контрола на Обединените нации до 1998 година, когато по мирен начин е върната в пределите на Република Хърватия.
Обхват[редактиране | редактиране на кода]
Република Сръбска Крайна на територията на република Хърватска се състояла от три ексклава:
- Книнская Крайна, включваща в състава си т.нар. Северна Далмация, Лика, Кордун и Бания. Тези области за заселени със сърби през османско време със създаването на т.нар. военна граница;
- Западна Славония, също заселена със сърби от времето на военната граница;
- Източна Славония, Барания и Западен Срем, които области също през различни периода са били в обхвата на военната граница, обаче сърби са се заселвали тук и по икономически причини, не само по военни.
Население[редактиране | редактиране на кода]
- 469 700 души (1991).
- 245 800 (52,3 %) – сърби
- 168 000 (35,8 %) – хървати
- 55 900 (11,9 %) – други националности
- 435 595 души (1993)
- 91% – сърби
- 7% – хървати
- 2% – други националности
Държавни символи[редактиране | редактиране на кода]
Официалните символи на Република Сръбска Крайна повтарят националните сръбски герб и знаме – знамето на Крайна е сръбския трикольор с белия сръбски орел, поставен в централната част на знамето.