Нефрит (минерал)
| Нефрит | |
|---|---|
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Нефрит в Общомедия |
Нефритът е минерал, хидратен силикат на калция, магнезия и желязото, плътен, скритокристалинен агрегат на тремолита и актинолита от групата на моноклинните амфиболи. Химичната му формула е Ca2(Mg,Fe)5Si8O22(OH)2[1]. Има моноклинна кристална структура, влакнест агрегат на сраснали фини кристали.
Нефритът е два пъти по-здрав от стоманата, което се дължи на финото преплитане на дребните влакнести кристали. Твърдостта му е 6,5 – 7 по скалата на Моос, което го прави идеален за гравиране. Плътността му е 3 – 3,3.[2]
Нефритът с наситена окраска се използва в бижутерията и за изработка на сувенири.
-404310.jpg)
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името на нефрита произлиза от гръцката дума за бъбрек нефрос (νεφρός), тъй като в миналото се е вярвало, че камъкът лекува бъбречни заболявания.[3]
Като минераложко название името нефрит е отхвърлено от Международната минералогическа асоциация (IMA), която предлага вместо това да се използва терминът актинолит, тъй като е негова разновидност. Името на този минерал обаче е навлязло дълбоко в съзнанието на хората и на практика не е подменено.[2]
Цвят[редактиране | редактиране на кода]
Нефритът е непрозрачен минерал със съвършена цепителност. Когато е разновидност на тремолита е бял до много светлозелен, а на актинолита – зелен, жълтозелен до бледожълт.[3] Цветът му е устойчив и обикновено неравномерен. Повечето нефрити са зелени, поради съдържанието на желязо. Тези, които съдържат хром са изумрудено зелени. Железните оксиди и хидроксиди, въведени по протежение на границите на зърната, му придават жълт до кафяв цвят.[4][2]
История[редактиране | редактиране на кода]
За първи път нефритът се споменава от испанския лекар и ботаник Николас Батиста Монардес през 1565 година в първия том на „Медицинска история на нещата, които се внасят от нашите владения в Западните Индии“.
Нефритени артефакти – инструменти и амулети се срещат още от неолита на Балканите и предимно в България (края на 7 хил. пр. Хр.; Гълъбник, Ковачево, Кърджали и др.). Любопитно откритие от раннонеолитното селище в местността Валога край врачанското село Оходен, България е нефритен амулет, датиран 6000 години пр. Хр.
Нефритът е известен в Китай още през 6 хил. пр. Хр. Тогава той се радва на изключителна почит. И китайците го приемат за свой национален камък.
Находища[редактиране | редактиране на кода]
Нефритът се среща главно във варовити скали като мрамор и доломит и в серпентинитови скали, където асоциира с антофилит и талк.[3] По-известни находища на минерала има в Китай, Канада, Австралия, Русия, Нова Зеландия, Тайван и САЩ. [2]
Митове и легенди[редактиране | редактиране на кода]
В древността са смятали, че нефритът олицетворява някои добродетели, като и до днес в някои страни е наричан „камък на вечността“. През средните векове се е приемало, че минералът предпазва от земетресения и мълнии.[2] В народните вярвания, под въздействието на конфуцианството и даоизма, нефритът се налага като изразител на любовта и талисман. Като талисман, под влиянието на будизма, се изрязват фигурки на божества. Едно от традиционните вярвания в будизма е, че тронът на Буда в небето е изработен от нефрит.
Нефритът е смятан за лековит камък в редица страни и особено в Китай. Приписват му се лечебни свойства за бъбреците.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||