Али ибн Аби Талиб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Али
عثمان بن عفان‎
Халиф на мюсюлманите
Hakob Hovnatanian - Ali ibn Abi Talib.jpg
Информация
ДеноминацияШиизъм и Сунизъм
ПериодПраведен халифат
Управление656–661
Пълно имеАли ибн Аби Талиб
Прозвищеал-Муртаза, Избрания
Школа610
Роден
602 г.
Починал
28 януари 661 г. (59 г.)
ПогребанДжамия Имам Али
ПредшественикУмар
НаследникМуавия
ПотомциСеиди, Алави
Народносткурейши
РодБану Хашим
БащаАбу Талиб ибн Абд ал-Муталиб
ТураRashidun Caliph Ali ibn Abi Talib - علي بن أبي طالب.svg
Али в Общомедия

Али ибн Аби Талиб (на арабски: علي بن أبي طالب‎), понякога изписван Али ибн Абу Талиб и Али бен Талеб, е сахаби и ислямски водач.

Братовчед е на пророка Мохамед и, женейки се за дъщеря му Фатима, той става негов зет.

За сунитите Али е 4-тият и последен от праведните халифи. За шиитите Али е първият имам и първият законен наследник на Пророка.

Али е роден в Мека около 599 г. Според шиитите е роден в Каабата - най-святото място за мюсюлманите, докато сунитите оспорват това твърдение. Баща му Абу Талиб е член на рода Бану Хашим на арабското племе кураиши и чичо на Мохамед. Той приема в дома си осиротелия Мохамед и го отглежда заедно с Али като братя.

Шиитите и някои сунити вярват, че Али е първият, повярвал на Мохамед и приел исляма. Освен него в спора за първенството е посочван Абу Бакр.

Спорът кой трябва да е наследник на Мохамед и водач на мюсюлманите е причина за разделението на сунити и шиити. Според сунитите законният наследник е Абу Бакр, който е и първият правоверен халиф, докато за шиитите законният наследник е Али, докато Абу Бакр е само узурпатор.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Усман ибн Афан халиф (656 – 661) Муавия I ибн Абу Суфиян