225 г. пр.н.е.
(пренасочване от 225 пр.н.е.)
| << | 3 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
225 (двеста двадесет и пета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития[редактиране | редактиране на кода]
В Римската република[редактиране | редактиране на кода]
- Консули са Луций Емилий Пап и Гай Атилий Регул.
- Към Боите и инсубрите, в долината на река По, се присъединява и голяма войска от племената на север от Алпите, за да атакуват заедно римска Италия.[1]
- Голяма орда от около 70 000, сформирана от тези племена, нахлува в Етрурия в търсене на плячка и консулът Пал повежда военна експедиция, но претърпява известен неуспех при Фиезуле, докато Регул е спешно отзован от Сардиния.[1]
- При оттеглянето си с разграбеното варварите са достигнати от Пап при Теламон, където навреме се появява и Регул, за да им препречи пътя на отстъпление. Още в началните фази на последвалата битка Регул е убит, но римляните успяват да удържат крайната победа като унищожават по-голямата част от вражеските сили.[1]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
- Тимоксен е избран за стратег на Ахейския съюз.[2]
- Преговорите между царя на Спарта Клеомен III и ахейците се провалят. Клеомен започава офанзива и окупира множество градове, сред които са Аргос, Епидавър и Коринт.[2]
- Арат от Сикион получава званието стратег автократ (strategos autokrator) т.е. главнокомандващ с върховна власт. Той е обсаден от Клеомен в град Сикион.[2]
- Ахейците изпращат посланици до Антигон III Досон в търсене на съюз.[2]
В империята на Селевкидите[редактиране | редактиране на кода]
- След смъртта на своя предшествeник на трона се възкачва Селевк III Сотер, който си поставя за цела да завземе Мала Азия и Пергам от Атал I.[3]
Починали[редактиране | редактиране на кода]
- Селевк II Калиник, владетел от династията на Селевкидите
- Гай Атилий Регул, консул през тази година
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 93
- ↑ а б в г „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 508
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 430