Фахд бин Абдул Азис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фахд бин Абдул Азис
Fahd bin Abdul Aziz.jpg
Фахд бин Абдул Азис през 1998 г.
Управление 13 юни 1982 – 1 август 2005
Коронация 13 юни 1982 г.
Наследил Халид бин Абдул Азис
Наследник Абдула бин Абдул Азис
Лични данни
Роден
6 март 1921 г.
Починал
1 август 2005 г.
Семейство
Династия Саудити
Фахд бин Абдул Азис в Общомедия

Фахд бин Абдул Азис Ал Сауд (на арабски: فهد بن عبد العزيز آل سعود) е крал на Саудитска Арабия от 13 юни 1982 г. до 1 август 2005 г. Той е осмият син (от 45) на саудитския основател Абдул Азиз бин Сауд.[1]

Фахд получава образование по религия, рицарство и политика в кралския двор. През 1953 г. е назначен за министър на образованието и установява система от публични училища за основно и средно образование. По-късно се заема със задълбочена програма по самоусъвършенстване, с която да компенсира липсата си на формално образование. През 1962 г. става министър на вътрешните работи, а през 1967 г. – втори вицепремиер. По време на управлението (1964 – 1975) на полу-брат си, Файсал бин Абдул Азис, Фахд оглавява няколко върховни съвета, занимаващи се с националната сигурност, образователната политика и петролните дела. След като Файсал е убит през 1975 г., Халид бин Абдул Азис се възкачва на престола, но оставя голяма част от администрацията на страната на Фахд, който обявява за кронпринц. Фахд играе ролята и на де факто министър-председател на страната по време на управлението на Халид, отчасти поради влошеното здравословно състояние на последния. Пътува много, тъй като е говорител на Арабския свят, а в широко рекламирано пътуване до САЩ през 1977 г. се среща с американския президент Джими Картър, с когото дискутира темата за мира в Близкия изток и Палестинския проблем. Халид умира на 13 юни 1982 г., след което Фахд се възкачва на престола.[2]

Фахд е последователен привърженик на модернизацията и създава корпус от обучени на запад техници, които да надзирават промишленото развитие на страната. През 1970-те и 1980-те години той е главен архитект на външната политика на Саудитска Арабия, която цели да е в противовес на съветското влияние в Близкия изток, предоставяйки финансова помощ на страни като Египет. Когато през 1990 г. Ирак напада Кувейт, Фахд поканва западни и други арабски войски в Саудитска Арабия.[2]

На крал Фахд се приписва въвеждането на Основния закон на Саудитска Арабия през 1992 г. Претърпява инсулт през 1995 г., след който вече е неспособен да продължава да изпълнява официалните си задължения. Полу-брат му Абдула бин Абдул Азис, който е и кронпринц, служи като де факто регент на кралството и наследява Фахд като монарх след смъртта му на 1 август 2005 г.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mouline, Nabil. Power and generational transition in Saudi Arabia. // Critique Internationale 46. 2012. с. 1 – 22. Посетен на 24 април 2012.
  2. а б в Fahd of Saudi Arabia. // Encyclopædia Britannica, 28 юли 2020. Посетен на 12 септември 2020.