Фахд бин Абдул Азис
Фахд бин Абдул Азис | |
Фахд бин Абдул Азис през 1998 г. | |
Управление | 13 юни 1982 – 1 август 2005 |
---|---|
Коронация | 13 юни 1982 г. |
Наследил | Халид бин Абдул Азис |
Наследник | Абдула бин Абдул Азис |
Лични данни | |
Роден | 6 март 1921 г.
|
Починал | 1 август 2005 г.
|
Семейство | |
Династия | Саудити |
Фахд бин Абдул Азис в Общомедия |
Фахд бин Абдул Азис Ал Сауд (на арабски: فهد بن عبد العزيز آل سعود) е крал на Саудитска Арабия от 13 юни 1982 г. до 1 август 2005 г. Той е осмият син (от 45) на саудитския основател Абдул Азиз бин Сауд.[1]
Фахд получава образование по религия, рицарство и политика в кралския двор. През 1953 г. е назначен за министър на образованието и установява система от публични училища за основно и средно образование. По-късно се заема със задълбочена програма по самоусъвършенстване, с която да компенсира липсата си на формално образование. През 1962 г. става министър на вътрешните работи, а през 1967 г. – втори вицепремиер. По време на управлението (1964 – 1975) на полубрат си, Файсал бин Абдул Азис, Фахд оглавява няколко върховни съвета, занимаващи се с националната сигурност, образователната политика и петролните дела. След като Файсал е убит през 1975 г., Халид бин Абдул Азис се възкачва на престола, но оставя голяма част от администрацията на страната на Фахд, който обявява за кронпринц. Фахд играе ролята и на де факто министър-председател на страната по време на управлението на Халид, отчасти поради влошеното здравословно състояние на последния. Пътува много, тъй като е говорител на Арабския свят, а в широко рекламирано пътуване до САЩ през 1977 г. се среща с американския президент Джими Картър, с когото дискутира темата за мира в Близкия изток и Палестинския проблем. Халид умира на 13 юни 1982 г., след което Фахд се възкачва на престола.[2]
Фахд е последователен привърженик на модернизацията и създава корпус от обучени на запад техници, които да надзирават промишленото развитие на страната. През 1970-те и 1980-те години той е главен архитект на външната политика на Саудитска Арабия, която цели да е в противовес на съветското влияние в Близкия изток, предоставяйки финансова помощ на страни като Египет. Когато през 1990 г. Ирак напада Кувейт, Фахд поканва западни и други арабски войски в Саудитска Арабия.[2]
На крал Фахд се приписва въвеждането на Основния закон на Саудитска Арабия през 1992 г. Претърпява инсулт през 1995 г., след който вече е неспособен да продължава да изпълнява официалните си задължения. Полубрат му Абдула бин Абдул Азис, който е и кронпринц, служи като де факто регент на кралството и наследява Фахд като монарх след смъртта му на 1 август 2005 г.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mouline, Nabil. Power and generational transition in Saudi Arabia // Critique Internationale 46. 2012. с. 1 – 22. Посетен на 24 април 2012.
- ↑ а б в Fahd of Saudi Arabia // Encyclopædia Britannica, 28 юли 2020. Посетен на 12 септември 2020.
|