Клавикорд

Клавикорд

Клавикорд в Общомедия

Клавикордът е музикален инструмент от групата на клавишните инструменти, използван в периодите на късното Средновековие, Ренесанса, барока и класицизма. В миналото той е бил широко използван като инструмент за упражнение и при композиране, тъй като не е достатъчно силен за концертно изпълнение. Клавикордът произвежда звук чрез удряне по медни или железни струни с малки остриета, наречени тангенти. Трептенията се предават чрез мостче(та) на резонатора.

Етимология

Името на клавикорда идва от латинската дума clavis, означаваща „клавиш“ и chordis – струна. Аналогично име се използва и в другите европейски езици - (италиански - clavicordio, clavicordo; френски - clavicorde; немски - klavichord; латински - clavicordium; португалски - clavicórdio; испански - clavicordio).

Голям петоктавен клавикорд на Пол Маурици от 2001 г., по Йохан Хас

В България на клавикорд свири Цветана Иванова.

Тази статия за музикален инструмент все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.