Анна Нетребко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна Нетребко
Анна Юрьевна Нетребко
руска и австрийска оперна певица

Родена

Националност Русия
 Австрия
Учила вСанктпетербургска консерватория
Работила воперна певица
НаградиНароден артист на Русия (февруари 2008)
Музикална кариера
Стилопера
Инструментивокал
Глассопран
Направлениеопера
Активност1993
ЛейбълДойче Грамофон
НаградиДържавна премия на Руската федерация
Семейство
СъпругЮсиф Ейвазов
ДецаТяго Аруа

Уебсайтannanetrebko.com
Анна Нетребко в Общомедия

Анна Нетребко (18 септември 1971 г., Краснодар, СССР) е руска и австрийска оперна певица (сопран) от световна величина.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 18 септември 1971 г. в град Краснодар. Баща ѝ е геолог, а майка ѝ – инженер[1][2]. Учи в Санктпетербургската консерватория.

Анна Нетребко през 2012 г.

След дипломирането следват много изяви в руски оперни театри. През 1995 г. дебютира в Сан Франциско (операта „Руслан и Людмила“ на Михаил Глинка). По-късно пее в Метрополитън опера, оперите в Залцбург, Мюнхен, Лос Анджелис, Лондон (Кралската опера) и много други.

През 2004 г. тя участва в американския филм „Дневниците на принцесата 2“, където играе самата себе си.

През 2006 г. певицата подава молба за получаване на австрийско гражданство, тъй като смята да живее във Виена и Залцбург. Австрия удовлетворява молбата ѝ, като се запазва и руското ѝ гражданство.

През август 2010 г. в конкурса „Новата вълна“ Нетребко пее заедно с Филип Киркоров песента „Голос“, като по този начин въвежда нов в работата си стил: класически кросоувър.

През 2014 г. е рекламно лице на авиокомпанията „Austrian Airlines“.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. Анна Нетребко се сгодява за баритона от Уругвай Ервин Шрот[3]. През ноември 2013 г., след шест години съжителство, те решават да се разделят.[4][5]. От връзката им се ражда синът им Тяго Аруа (род. 5 септември 2008 г.)[6][7].

През 2015 г. във Виена Нетребко се жени за азърбайджанския тенор Юсиф Ейвазов (род. 1977), с когото е сгодена година преди това[8][9].

Към 2017 г. Нетребко живее във Виена[9] и Ню Йорк.

Роли в операта[редактиране | редактиране на кода]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

На церемонията по присъждането на званието Народен артист на Русия, 27 февруари 2008 г.
  • 1997 – Глинка: Руслан и Людмила, Philips
  • 1998 – Прокофьев: Обручение в монастыре, Philips
  • 2001 – Прокофьев: Любовь к трём апельсинам, Philips
  • 2003 – Прокофьев: Избранные произведения, Decca
  • 2003 – Оперные арии, Deutsche Grammophon
  • 2004 – Sempre Libera, Deutsche Grammophon
  • 2005 – Виолетта – Арии и дуэты из „Травиаты“ Джузеппе Верди, Deutsche Grammophon
  • 2005 – Верди: Травиата, Deutsche Grammophon
  • 2005 – Прокофьев: Обручение в монастыре, Deutsche Grammophon
  • 2006 – Моцартовский альбом, Deutsche Grammophon
  • 2006 – Русский альбом, Deutsche Grammophon
  • 2007 – Дуэты (с Роландом Вильясоном), Deutsche Grammophon
  • 2008 – Souvenirs Deutsche Grammophon
  • 2008 – Винченцо Беллини: опера „Капулетти и Монтекки“ (Джульетта), Deutsche Grammophon
  • 2010 – In The Still Of Night Анна Нетребко и Даниэль Баренбойм. Романсы
  • 2013 – Verdi/Верди; Deutsche Grammophon
  • 2013 – Britten War Requiem, Deutsche Grammophon
  • 2014 – Giovanna d’Arco, Deutsche Grammophon
  • 2014 – R. Strauss: Vier letzte Lieder & Ein Heldenleben, Deutsche Grammophon
  • 2015 – Tchaikovsky: Iolanta, Deutsche Grammophon
  • 2016 – Verismo, Deutsche Grammophon
  • 2017 – Romanza, Deutsche Grammophon

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Павловская Т. Анна Нетребко: Я никогда не ходила по струнке. „Российская газета“ – Неделя № 4070 от 19 мая 2006.]
  2. Я против себя не пойду Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine. Журнал „Огонёк“. – № 22 от 4 юни 2006, с. 21.
  3. Ангел А.. // Посетен на 2019-01-14. (на руски) – Югополис, 18.09.2011
  4. Анна Нетребко рассталась со своим гражданским мужем – уругвайским баритоном. // Вести.Ru, 25.11.2013. Посетен на 2013-11-29. (на руски)
  5. Анна Нетребко рассталась с гражданским мужем. // 7days.ru, 25 ноября 2013. Посетен на 2013-11-29. (на руски)
  6. Анна Нетребко – „Труду-7“ № 197, 24 Ноября 2011 г.. // Посетен на 2019-01-14. (на руски)
  7. Нетребко назвала первенца Тьяго Аруа. // Архивиран от оригинала на 2017-12-01. Посетен на 2019-01-14. (на руски) Архив на оригинала от 2017-12-01 в Wayback Machine.
  8. Анна Нетребко вышла замуж за Юсифа Эйвазова. // Elle, 2015-12-29. Посетен на 2015-12-29. (на руски)
  9. а б Юсиф Эйвазов. // ВокругТВ, 2015-10-15. Посетен на 2015-12-29. (на руски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]