Анна Нетребко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна Нетребко
Анна Юрьевна Нетребко
руска и австрийска оперна певица

Родена

Националност Флаг на Русия Русия
Флаг на Австрия Австрия
Професия оперна певица
Музикална кариера
Глас сопран
Направление опера
Активност 1993
Награди Държавна премия на Руската федерация
Семейство
Съпруг Юсиф Ейвазов
Деца Тяго Аруа

Уебсайт www.annanetrebko.com
Анна Нетребко в Общомедия

Анна Нетребко (18 септември 1971 г., Краснодар, СССР) е руска и австрийска оперна певица (сопран) от световна величина.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 18 септември 1971 г. в град Краснодар. Баща ѝ е геолог, а майка ѝ – инженер[1][2]. Учи в Санкт-Петербургската консерватория.

След дипломирането следват много изяви в руски оперни театри. През 1995 г. дебютира в Сан Франциско (операта „Руслан и Людмила“ на Михаил Глинка). По-късно пее в Метрополитън опера, оперите в Залцбург, Мюнхен, Лос Анджелис, Лондон (Кралската опера) и много други.

През 2004 г. тя участва в американския филм „Дневниците на принцесата 2“, където играе самата себе си.

През 2006 г. певицата подава молба за получаване на австрийско гражданство, тъй като смята да живее във Виена и Залцбург. Австрия удовлетворява молбата ѝ, като се запазва и руското ѝ гражданство.

През август 2010 г. в конкурса „Новата вълна“ Нетребко пее заедно с Филип Киркоров песента „Голос“, като по този начин въвежда нов в работата си стил: класически кросоувър.

През 2014 г. е била рекламно лице на авиокомпанията „Austrian Airlines“.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. Анна Нетребко се сгодява за баритона от Уругвай Ервин Шрот[3]. През ноември 2013 г., след шест години съжителство, те решават да се разделят.[4][5]. От връзката им се ражда синът им Тяго Аруа (род. 5 септември 2008 г.)[6][7].

През 2015 г. във Виена Нетребко се жени за азърбайджанския тенор Юсиф Ейвазов (род. 1977), с който е сгодена година преди това[8][9].

Към 2017 г. Нетребко живее във Виена[9] и Ню Йорк.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1997 – Глинка: Руслан и Людмила
  • 1998 – Прокофьев: Обручение в монастыре
  • 2001 – Прокофьев: Любовь к трём апельсинам
  • 2003 – Прокофьев: Избранные произведения
  • 2003 – Оперные арии
  • 2004 – Sempre Libera
  • 2005 – Виолетта – Арии и дуэты из „Травиаты“ Джузеппе Верди
  • 2005 – Верди: Травиата
  • 2005 – Прокофьев: Обручение в монастыре
  • 2006 – Моцартовский альбом
  • 2006 – Русский альбом
  • 2007 – Дуэты (с Роландом Вильясоном)
  • 2008 – Souvenirs Deutsche Grammophon
  • 2008 – Винченцо Беллини: опера „Капулетти и Монтекки“ (Джульетта)
  • 2010 – In The Still Of Night Анна Нетребко и Даниэль Баренбойм. Романсы.
  • 2013 – Verdi/Верди
  • 2013 – Britten War Requiem
  • 2014 – Giovanna d’Arco
  • 2014 – R. Strauss: Vier letzte Lieder & Ein Heldenleben
  • 2015 – Tchaikovsky: Iolanta
  • 2016 – Verismo

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Павловская Т. Анна Нетребко: Я никогда не ходила по струнке. „Российская газета“ – Неделя № 4070 от 19 мая 2006.]
  2. Я против себя не пойду Журнал „Огонёк“. – № 22 от 4 юни 2006, с. 21.
  3. Ангел А.. // Посетен на 2019-01-14. (на руски) – Югополис, 18.09.2011
  4. Анна Нетребко рассталась со своим гражданским мужем – уругвайским баритоном. // Вести.Ru, 25.11.2013. Посетен на 2013-11-29. (на руски)
  5. Анна Нетребко рассталась с гражданским мужем. // 7days.ru, 25 ноября 2013. Посетен на 2013-11-29. (на руски)
  6. Анна Нетребко – „Труду-7“ № 197, 24 Ноября 2011 г.. // Посетен на 2019-01-14. (на руски)
  7. Нетребко назвала первенца Тьяго Аруа. // Архивиран от оригинала на 2017-12-01. Посетен на 2019-01-14. (на руски)
  8. Анна Нетребко вышла замуж за Юсифа Эйвазова. // Elle, 2015-12-29. Посетен на 2015-12-29. (на руски)
  9. а б Юсиф Эйвазов. // ВокругТВ, 2015-10-15. Посетен на 2015-12-29. (на руски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „Русия“         Портал „Русия