Направо към съдържанието

Лучия ди Ламермур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лучия ди Ламермур
КомпозиторГаетано Доницети
ЛибретистСалваторе Камарано
Жанртрагедия
Действия3
Създаване1835
Премиера26 септември 1835, Неапол
Действащи лица
Лорд Енрико Аштън, владетел на Ламермур – баритон
Лучия, негова сестра – сопрано
Едгардо ди Равенсууд – тенор
Лорд Артуро Бъклоу – тенор
Алиса, приятелка на Лучия – сопрано
Раймондо Бидебенд, пастор – бас
Нормано, началник на стражата – тенор
Гости, стража
Лучия ди Ламермур в Общомедия

„Лучия ди Ламермур“ е трагична опера в 3 действия от Гаетано Доницети. Либретото е на Салваторе Камарано по историческия роман на Уолтър СкотЛамермурската невеста“.

Премиерата е в Неапол на 26 септември 1836 г. Изключително популярна и успешна от своето създаване, операта е един от шедьоврите на стила белканто.

На премиерата на операта в неаполитанския театър „Сан Карло“ първите изпълнители са Доменико Косели – Едгардо, Жилбер Дюпре – Едгардо и Фани Персиани – Лучия.[1]

На 13 април 1837 г. „Лучия ди Ламермур“ се играе във Виена, но във Виенската държавна опера се поставя едва през 1870 г. В Лондон операта се представя през 1838 г., а в Ла Скала през 1939 г. За премиерата ѝ в Париж на 5 август 1839 г. Доницети прави нова версия. В България операта се изпълнява за пръв път на 24 април 1929 г. в София.[1]

Сюжетът проследява враждата между две благороднически фамилии – Аштън и Равенсууд. В самото начало на операта Аштън са във възход и току-що са завзели фамилния замък на Равенсууд. Едгардо ди Равенсууд, последния потомък на Равенсууд, живее сам в отдалечена кула на морския бряг, наричана Вълчата скала. Въпреки своите успехи, Аштън са заплашени от промяната на политическото статукво в страната. Лорд Енрико Аштън се надява да укрепи положението на семейството като ожени сестра си Лучия за влиятелния лорд Артуро Бъклоу.

  • Първо действие започва в градините на замъка Равенсууд. Нормано, началникът на стражата, претърсва замъка за нарушител. Той споделя с Енрико подозренията си, че нарушителят е Едгардо, който се промъква в замъка за среща с любимата си Лучия. Така се и оказва и това вбесява Енрико, който заявява своето намерение да сложи край на тази връзка.

В това време Лучия чака своя любим в градините зад замъка. В своята прочута ария Regnava nel Silenzio тя разказва на своята прислужница Алиса за своя сън, в който ѝ се е явило младо момиче, убито от ревнив предшественик на Едгардо. Алиса отговаря, че това е знак от съдбата и тя трябва да изостави своя любим. В този момент идва и самият Едгардо. Той трябва незабавно да замине за Франция по политически причини. Той се надява да се помири с Енрико и да се ожени за Лучия. Те си разменят брачни клетви и годежни пръстени и Едгардо заминава.

  • Второ действие – текат приготовления за наближаващата сватба на Лучия с Артуро. Енрико се притеснява дали сестра му ще дойде на церемонията. Той ѝ показва фалшиво писмо от Едгардо, в което той уж се отказва от нея заради срещната нова любов във Франция. Раймондо, свещеникът на замъка, продължава с коварните увещания и убеждава Лучия да развали сватбените си обети с Едгардо.

Артуро пристига за сватбата. Той вижда, че Лучия се държи странно, но отдава това на скорошната смърт на майка ѝ. Двамата подписват сватбените си договори, но в този момент в залата влиза Едгардо. Раймондо предотвратява схватката, но показва на Едгардо подписите на младоженците. Едгардо проклина Лучия и захвърля годежния си пръстен, преди да бъде изгонен от замъка.

  • Трето действие

Енрико посещава Едгардо във Вълчата скала и го предизвиква на дуел. След като чува лъжата, че Лучия е заедно с Артуро в брачното ложе, Едгардо се съгласява и двамата си уреждат час. В залата на замъка Раймондо прекъсва сватбените тържества и обявява, че Лучия е полудяла и убила своя съпруг. В този момент Лучия влиза. В своята ария „Il dolce suono“ тя си представя, че е щастливо омъжена за Едгардо. Енрико обвинява сестра си за стореното, но след като вижда състоянието на Лучия млъква. В този момент Лучия припада.

Едгардо е решен да се самоубие с меча на Енрико. Той е научил, че Лучия умира. В този момент Раймондо идва и му съобщава, че Лучия вече е мъртва. Едгардо се самоубива с кинжал, за да я последва в смъртта.

Лучия ди Ламермур в популярната култура

[редактиране | редактиране на кода]

Известният секстет „Lucia Sextet“ се появява в няколко американски филма, сред които „Белязаният“ с Ал Пачино и „От другата страна“ с Джак Никълсън. „Il dolce suono“ се появява във филма на Люк Бесон „Петият елемент“.

Операта се споменава в романите Граф Монте Кристо, Мадам Бовари и е известно, че е любимата опера на Толстой.