Направо към съдържанието

Бинка Добрева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бинка Добрева
българска певица
Родена
11 март 1960 г. (64 г.)
Музикална кариера
Стилбългарска народна музика
Глассопран
ЛейбълФолктон
Участник вДържавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев““, „Мистерията на българските гласове
Бинка Добрева в Общомедия

Бинка Добрева е българска народна певица от Тракийската фолклорна област и солистка на световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове“, педагог, доцент доктор.[1] Известна с песните „Гергана“, „Ах, мерак“, „Прочул се Страхил“, „С любе шега не бива“, както и песента „Даньова мама“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 11 март 1960 г. в село Роза, Ямболско. Тя е потомствена народна певица. Нейна първа учителка по народно пеене е майка ѝ. От малка започва да пее и печели първи награди от регионалните надпявания. Приета е в Средното музикално училище в Котел, където нейни учители са такива известни фолклорни изпълнители като Вълкана Стоянова, Кремена Станчева, Василка Андонова и Йовчо Караиванов.

През 1983 г. Бинка Добрева завършва Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив и постъпва в Ансамбъла за народни песни и танци „Филип Кутев“, където седем години пее заедно с Надка Караджова и Бойка Присадова. През 1989 година печели конкурс на „Мистерията на българските гласове“.

Наред с работата си за „Мистерията“, Добрева има и успешни солови изяви и работи със съпруга си Александър Райчев и неговия фолклорен бенд. Райчев, който е гайдар, акордеонист и новатор в областта на народната музика, композира и аранжира шестте албума с песни на Бинка Добрева: „Модерни звуци от миналото“, „С любе шега не бива“, „За бедни и богати“, „Път за двама“, „Популярни тракийски песни“, „Цветя от Тракия“. В албумите си Бинка Добрева записва и някои авторски песни в стил попфолк: „Хитруваш“, „Ех, пари“, „Как успя“, „Сама“ и др.

Изнесла е концерти на 5 континента в едни от най-големите концертни зали: Карнеги Хол, Ню Йорк; Кенеди Сентър, Вашингтон; Роял фестивал хол, Лондон; Линкълн сентър; Концерт Гебао, Амстердам и други.[1]

Най-известните песни от репертоара на Бинка Добрева са „Гергана“, „Даньова мама“ и „С любе шега не бива“.

От юни 2010 г. в родното ѝ село Роза се провежда първият конкурс „С песните на Бинка Добрева“.

Академична кариера[редактиране | редактиране на кода]

Преподавателската кариера на Бинка Добрева започва през 2009 г. в 144-СОУ „Народни будители“ София.

През 2010 г. влиза в академичния състав на Факултета по изкуствата при Югозападния университет „Неофит Рилски“.[2] Оттогава преподава дисциплините „Народно пеене“, „Методика на специалния предмет и интерпретация“, „Българска народна музика“, „Теренна фолклористика“, „Музикална фолклористика“, „История на народното изпълнителско изкуство“ в специалности „Изпълнителско изкуство – народно пеене“ и „Изпълнителско изкуство – народни инструменти“.[3]

Паралелно с преподавателската си работа, след 2011 г. започва да изследва българския фолклор и неговите носители и изпълнители и участва в научни конференции, публикува няколко статии, учебни помагала и монография.

През 2013 г. защитава докторска дисертация на тема „Модел за обучение в областта на песенния фолклор на деца от 4 до 14 годишна възраст“ в професионално направление 1.3. Педагогика на обучението по музика.[4]

От 2017 заема академичната длъжност „доцент“ в професионално направление 8.3. Музикално и танцово изкуство.[5]

От 2021 г. е ръководител на катедра „Музика“.

Успоредно с академичната си кариера в Югозападния университет „Неофит Рилски“ Бинка Добрева участва като лектор и водещ на майсторски класове, летни академии и школи по народно пеене във Виена, Бостън, Лос Анджелис, Созопол, Царево и др.

Бинка Добрева е подготвила десетки студенти и ученици, които са носители на много награди от национални и международни конкурси и вече са част от музикалния живот на България.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1993 – „Гергана“ (МC)
  • 1994 – „Даньова мама“ (МC, Фолктон)
  • 1995 – „С любе шега не бива“ (МC, Фолктон)
  • 1998 – „И за бедни и богати“ (МC, Фолктон)
  • 1998 – „За бедни и богати“ (CD, Фолктон – FT 982153)
  • 2000 – „Популярни тракийски песни“ (МC, Фолктон)
  • 2006 – „Цветя от Тракия“ (CD, Фолктон)
  • 2018 – „Златни песни“ (CD, BG Music company)

Научни публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2016 – „Състави за изпълнение на български песенен фолклор в началото на XXI век (ансамбли, хорове, камерни формации)“. София: ВМА
  • 2016 – „С любов към тракийската народна песен“ (Учебно помагало). София: ВМА

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Пролетен концерт с Бинка Добрева в Сливен, БНР, Радио „Бургас“, 19 март 2019 г.
  2. Бинка Добрева, Академична информационна система на Югозападния университет „Неофит Рилски“.
  3. Изпълнителско изкуство (Народни инструменти или Народно пеене) – информационен пакет
  4. Бинка Добрева Архив на оригинала от 2022-08-19 в Wayback Machine., НАЦИД, Регистър на академичния състав и защитените дисертационни трудове.
  5. Бинка Добрева Процедури за научни степени и академични длъжности в Югозападен университет „Неофит Рилски“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]