Арлин Антонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Арлин Антонов
български офицер
Роден

Учил въвФакултет „Артилерия, ПВО и КИС“ (НВУ)
Университет за национално и световно стопанство
Народен представител в:
XXXVIII НС   
Семейство
ДецаГригор Антонов

Арлин Григоров Антонов е български военен, полицай и политик, полковник от запаса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 февруари 1948 г. в София. Средното си образование завършва в Строителния техникум „Христо Ботев“ в София. Завършва Висшето военно артилерийско училище в Шумен през 1970 г. Военната му служба започва като командир на взвод. По-късно завършва Военна академия. Завършва международен туризъм в УНСС. От 1983 до 1986 г. е командир на 21-ви ракетен дивизион в Пазарджик[1]. Достига до заместник-командир на двадесет и първа мотострелкова дивизия в Пазарджик (до 1989). От 1989 до 1992 г. е заместник-командир на специално звено в МВР (барети). През 1992 г. е за 100 дни е директор на РДВР-Пазарджик. В периода юни 1992 – септември 1993 г. е директор на Националната служба по сигурност.

През 1995 г. е кандидат за кмет на град Пазарджик от Български бизнес блок, участва в трилотажа и за малко не става кмет на Пазарджик.

През 1996 г. е кандидат-вицепрезидент на България от Български бизнес блок заедно с Жорж Ганчев като кандидат-президент.

През 1997 г. участва в изборите за народно събрание, кандидат за народен представител от Обединение за национално спасение и водач на листата в 13-и МИР. Влиза в парламента с над 10 000 гласа, народен представител в XXXVIII народно събрание от групата на Обединение за национално спасение. От 1999 г. е председател на партията Български демократичен блок. През 2003 г. става общински съветник в Пазарджик, преизбиран 3 мандата.[2]

Резултати от президентските избори в България на 27 октомври/3 ноември 1996 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Христо Бойчев Иван Кулеков Движение за защита на пенсионерите, безработните и социално слабите граждани 57 668 1,34%
Димитър Марковски Димитрина Вулджиева Свободна кооперативна партия 5 823 0,14%
Митко Димитров Игнат Игнатов Обединение за запазване на богатствата на България 7 793 0,18%
Илиян Николов Сергей Немцеров Българска национална екологична партия 4 920 0,11%
Иван Маразов Ирина Бокова Заедно за България 1 158 204 27,01% 1 687 242 40,27%
Вера Илиева Искра Атанасова Българска комунистическа партия 34 004 0,79%
Славомир Цанков Добри Добрев Съюз на демократичните партии и движения Ера 3 22 724 0,53%
Любомир Стефанов Паруш Караиванов Алтернативно социалистическо обединение (независими) 6 056 0,14%
Петър Стоянов Тодор Кавалджиев Обединени демократични сили 1 889 825 44,07% 2 502 517 59,73%
Иван Стоянов Румяна Якимова Демократическа партия в България 14 659 0,34%
Александър Томов Людмил Маринчевски независими 135 571 3,16%
Жорж Ганчев Арлин Антонов Български бизнес блок 937 686 21,87%
Минчо Минчев Пенчо Пенчев Отечествена партия на труда 13 567 0,32%
Общо: 4 288 500 4 189 759
  на балотаж
  не достигнал балотаж

Източници[редактиране | редактиране на кода]