Башкьой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Башкьой
Nicolae Bălcescu
— село —
Relief Map of Romania.png
44.996° с. ш. 28.5866° и. д.
Башкьой
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Тулча
Надм. височина 16 m
Население (2002) 1306 души
Пощенски код 827161

Башкьой (на турски: Başköy, Николае Бълческу на румънски: Nicolae Bălcescu) е село в окръг Тулча, Румъния. Селото е част от Община Налбант, заедно с едноименното село Налбант и село Тръстеник и има 1306 жители (2002).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 33 километра от град Кюстенджа, по пътя за Букурещ. Разположено е в равнината, равноотдалечено от Дунав и Черно море, което влияе и на климата му – мек континентален. Заема територия от 17 312 ha.

Освен със селско стопанство, селото е известно и с каменната кариера Башкьой, от която се добиват качествени материали за облицовки и скулптура.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото наименование на селото – Данакьой, означава на турски „село на даначета (телета)“. Селото е сред най-старите в региона и включва няколко самостоятелни някога селца, създадени при турската колонизация на Добруджа през 17 век и след Кримската война (1854 г.). Първите заселници са татари. След 1878 година, когато Северна Добруджа става част от Румъния, в селото се извършва колонизация от румънски семейства, пристигащи от околностите на Браила и Ръмнику Сърат. Нова вълна на колонизация селото претърпява през 1905 г., когато тук пристигат семейства от Бузъу, Ръмнику Сърат и Прахова. Колонистите получавали по 10 хектара земя за обработване. Последната вълна на колонизация е през 1925 година, когато в Башкьой идват 25 семейства от Нямц и Бакъу.

Съвременното Николае Бълческу включва и някогашното село Башкьой (от турски – „Челно село“), което по-късно е прекръстено на „Принц Михай“, а след установяването на комунистическата власт през 1946 г. носи името на видния румънски писател Николае Бълческу.

През Възраждането Башкьой е българско село, в което функционира българско училище и църква. Стилиян Чилингиров пише в 1918 година:

Някои от тях [българските села в Добруджа] в културно отношение не само могат да се поставят непосредно след Тулча, но могат и да се смятат като културни средища, изиграли почти равнозначуща роля с тая на добруджанската столица. Като такива смело могат да се посочат селата Долно Чамурлии, Касапкьой, Башкьой и Черна, особено първите две села, които най-напред отхранват доморасли просветни деятели: попове и учители, поели скоро в ръцете си просветата почти на цяла централна Добруджа. Едно село само не им отстъпва в това отношение – с. Алмалии, което се е числяло в турско време повече към Силистра, отколкото към градовете на Северна Добруджа.[1]

В Башкьой се е родил големият български политик Димитър Петков.

В 1900 година общият брой на жителите на селото е 1396 души, от които 1375 българи, а през 1913 година Башкьой е обитавано от 1550 българи[2].

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Башкьой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Крайовската спогодба от 1940 година по-голямата част от българските жители на селото се изселват в България.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Башкьой
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Петков (1858 – 1907), виден български политик и публицист;
  • Flag of Bulgaria.svg Кральо Костов (1860 – 1921), деец на добруджанското освободително движение;
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Василев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина;[4]
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Кира Йорговяну Манцу (р. 22 септември 1948), арумънска активистка.[5][6]
  • Flag of Bulgaria.svg Тончо Николов Павлов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чилингиров, Стоян. Възраждане (1810 – 1878 г.), в: Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, II. изд., София, 1994, стр. 178 – 179.
  2. Попов, Жеко. Българите в Северна Добруджа, София 1993, с. 100
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.112 и 828.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.112.
  5. Arumunët Albania, Durrës, nr.18, shtator 2012, 11.
  6. Iorgoveanu Kira (22.09.1948 N. Bălcescu/Tulcea, România – )
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 68