Касапкьой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Касапкьой
Sinoie
— село —
Българи след служба в Касапкьой.
Българи след служба в Касапкьой.
Relief Map of Romania.png
44.6286° с. ш. 28.7319° и. д.
Касапкьой
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Кюстенджа
Надм. височина 8 m
Население (2002) 1 445 души[1]
Пощенски код 907191

Касапкьой (дн. Синое на румънски: Sinoie, Синое, старо Casapchioi) е село в Румъния, община Саръюрт (Михай Витязу), окръг Кюстенджа (Констанца), Северна Добруджа.

История[редактиране | редактиране на кода]

При селото се намира каменно-земленият ранно средновековен български укрепен лагер известен като Делул кале, разположен върху полуострова между езерата Головица и Змеица. Защитната линия с дължина 1476 м се състои от насип и ров, преграждащи основата на полуострова. Укреплението обхваща две стари каменни крепости.[2] 

В XIX век Касапкьой е българско село. В 1832 година в селото са отворени българска църква и народно училище в което още тогава даскал Вичо Райнов преподава по Рибния буквар.[3]

В 1918 година Стилиян Чилингиров пише:

Някои от тях [българските села в Добруджа] в културно отношение не само могат да се поставят непосредно след Тулча, но могат и да се смятат като културни средища, изиграли почти равнозначуща роля с тая на добруджанската столица. Като такива смело могат да се посочат селата Долно Чамурлии, Касапкьой, Башкьой и Черна, особено първите две села, които най-напред отхранват доморасли просветни деятели: попове и учители, поели скоро в ръцете си просветата почти на цяла централна Добруджа. Едно село само не им отстъпва в това отношение - с. Алмалии, което се е числяло в турско време повече към Силистра, отколкото към градовете на Северна Добруджа.[4]

В 1879 година селото попада в Румъния. Българското население на Касапкьой се изселва в България по силата на подписаната през септември 1940 година Крайовска спогодба.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]