Направо към съдържанието

Хвойненски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Рупчоски говор)
Хвойненски говор
СтранаРепублика България
РегионРодопи
Говорещиоколо 2700
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български
.....-Рупски говори
......→Хвойненски говор
Официално положение
Официален в
РегулаторСекция за българска диалектология и лингвистична география

Хвойненският говор е представител на родопските рупски говори. На картата на българското езиково землище, хвойненският говор се намира южно от Пловдивско (централен балкански говор), източно от чепинския говор и северно от землището на смоялнския говор — предимно в селата Хвойна, Павелско, Бачково, Наречен, Дедово, Малево, Орехово.

По своите морфологични характеристики широколъшкия говор прилича на съседния му смолянски говор, с някои различия:

  • Ерова гласна вместо стб. ѫ, ъ, ѧ, ь под ударение и слабо редуцирано без ударение, като се пази мекостта пред ѧ и ь: къ̀штакạштòвник, ръ̀кạ, мъ̀ш, п’ъ̀т (пет), кл’ъ̀твạ, т’ъ̀нък.
  • ê (широко е) като застъпник на ѣ (врềме, гол’ềм), с редки изключения като ’а (л’àтọ, в’àрạ).
  • След мека съгласна a, когато е ударена се изговаря като ê, a ако е неударена – е: йê (аз), прийềтел, т’ê (тя), Стойềн, ш’ềрено, печ’ềше, дỳше (душа), кòже, мàк’e (майка), мèчк’е.
  • Тройна членна форма: -ът, -та, -тọ, -тê за обща определеност, -ъс, -ca, -cọ, -cê за близки предмети и -ън, -на, -нọ, -нê за далечни предмети.
  • Падежни остатъци: гломеративен падеж (на сѝна, на чел’ềка, вѝде брàта), от дателен падеж (Пèтру, Стойềну) и разширени форми с местоимение (Пèтруму, чẹл’ềкуму, сàạ йе Стойềнуму къ̀шта).