Транслитерация на българските букви с латински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Транслитерация на българските букви с латински, наречена още латинска транслитерация или латинизация/романизация на българския език, може да се извършва с помощта на различни системи, по-важните от които са представени в долната таблица: англо-американската система за транслитерация на географски наименования от български език BGN/PCGN от 1952 г. актуална до 2013 г., системата на библиотеката на Американския конгрес и на Асоциацията на американските библиотеки (ALA-LC), българският стандарт от 1956 г., системата на ООН от 1977 г. (система „Андрейчин“, актуална до 2012 г.), българските стандарти БДС 1596:1973 и БДС ISO 9:2001, системата „Данчев“ (или система „Данчев-Холман-Димова-Савова“), и официалната българска система (система „Иванов“, официална също за ООН, Съединените щати и Великобритания).

Целта на транслитерацията на българската кирилица с латиницата е намирането и използването на точен начин за представянето на официалната българска кирилска азбука (т.е. на писмения български език) чрез латинската (римската) азбука (вкл. чрез използването на латински букви с надредови/диакритични знаци) за предаването на български текст на латиница, като това се прави най-често за по-лесното разбиране от чужденци на текст на български език.

Системи за транслитерация[редактиране | редактиране на кода]

Обтекаемата система за транслитерация е предложена от Л. Л. Иванов и възприета от Комисията по антарктическите наименования към МВнР на България на 02.03.1995 г. Впоследствие е въведена за личните имена и мястото на раждане в Правилника за издаване на българските документи за самоличност (ПМС № 61 от 02.04.1999 г., обн. в ДВ, бр. 33 от 09.04.1999 г.; ПМС № 10 от 11.02.2000 г., обн. в ДВ, бр. 14 от 18.02.2000 г.; последно изменение на схемата за транслитерация с ПМС № 269 от 3.10.2006 г., обн. в ДВ, бр. 83 от 13.10.2006 г.). С последното изменение се въвежда правилото, че съчетанието от буквите „ия“ в края на собствените имена на граждани и на наименованията на населени места се предава чрез „ia“.

Системата е възприета и популяризирана от Министерството на държавната администрация и административната реформа през 2006 г. за употреба (освен за личните документи) и по отношение на топонимите, както и в други случаи.

През ноември 2006 г. същата система е включена в Наредбата за транслитерация на българските географски имена (Държавен вестник, бр. 94 от 2006 г.).

Обтекаемата система от 1995 г. е включена в българското законодателство чрез Закона за транслитерацията, приет през 2009 г.[1]

През 2012 Обтекаемата система е възприета от ООН,[2] а през 2013 е одобрена за официална употреба от САЩ и Великобритания.[3]

През септември 2014 г. се появява още една система за транслитерация — система „Бълогос“. Съществуват и няколко други системи за транслитерация, едната от които е предложена от инициатива „Методий“[4], друга е на Христо Стефанов Манев [5], а има една, която е предложена от Владимир Жобов[6]. В обращение са и няколко други системи с минимална значимост, които са продиктувани от желание за създаването на собствена за лицето система за транслитерация според вкуса му.


българска кирилица1 Система BGN/PCGN 1952 (до 2013 г.) Система на ALA-LC Стандарт от 1956 г. БДС 1596:1973 Система на ООН от 1977 г. (система „Андрейчин“) (до 2012 г.) БДС ISO 9:2001 Система „Данчев“ (система „Данчев-Холман-Димова-Савова“) Обтекаема система (система „Иванов“, официална); система на ООН от 2012 г.; система BGN/PCGN 2013 Система „Бълогос“ v1.0e[7]
а a a a a a a a a Aa
б b b b b b b b b Bb
в v v v v v v v v Vv
г g g g g g g g g Gg
д d d d d d d d d Dd
е e e e e e e e e Ee
ж zh zh zh (ž)3 zh (ž)3 ž zh (ž)3 zh zh Žž (ZH zh / Z~H z~h)
з z z z z z z z z Zz
и i i i i i i i i Ii (за „Ѝѝ“ — „Ìì“)
й y ĭ j j j j y, i5 y Yy (Jj)
к k k k k k k k k Kk
л l l l l l l l l Ll
м m m m m m m m m Mm
н n n n n n n n n Nn
о o o o o o o o o Oo
п p p p p p p p p Pp
р r r r r r r r r Rr
с s s s s s s s s Ss
т t t t t t t t t Tt
у u u u u u u ou u Uu (OU ou)
ф f f f f f f f f Ff
х kh kh h h h x (h) h h Hh (KH kh)
ц ts6 t͡s c c c c ts ts Țț (T͡S t͡s / TS ts / T~S t~s)
ч ch ch ch (č)3 ch (č)3 č ch (č)3 ch ch Čč (Çç) (CH ch / c͡h C͡H))
ш sh sh sh (š)3 sh (š)3 š sh (š)3 sh sh Șș (Šš / SH sh / S͡H s͡h / S~H s~h)
щ sht sht sht (ŝ)3 sht (ŝ)3 št sht (ŝ)3 sht sht Ŝŝ (SHT sht / S͡HT s͡hT / S~HT s~ht)
ъ ŭ ŭ â a (ǎ)3 ă a` () u a4 Ăă (Ââ / Ŭŭ / U' 'u / (U` u`) / A^ a^)
ь j j ` () j y y y Ŷŷ (Ĵĵ / Jj / Y’ y’ / (Y` y`) / ’ / (`))
ю yu i͡u ju ju ju yu (û)3 yu yu Ûû (YU yu / Y͡U y͡u / Üü / JU ju / Y~U y~u)
я ya i͡a ja ja ja уа (â)3 ya ya Ââ (YA ya / JA ja / Y~A y~a)
ѣ2 e, ya i͡e ě Ěě
ѫ2 ŭ ǎ Ŭŭ

Забележки:
1 Кирилица, т.е. българската кирилска азбука, която е официалната съвременна азбука на България и се състои от 30 кирилски букви (всяка с главни (големи) и малки варианти).
2 Тези знаци (букви) от кирилицата не се употребяват в съвременния български език (и не присъстват в съвременната официална българска азбука).
3 В скоби са дадени алтернативни варианти на системите с използване на диакритични (надредови) знаци.
4 Освен в латинското предаване на думата „България“ като Bulgaria (според специално правило в тази система), поради наложилия се на латиница традиционен исторически правопис на името „България“ като „Bulgaria“ (или вариации) в повечето езици, които използват латиницата (или нейна модификация) като основна писменост. Освен това от ИБЕ към/при/на БАН препоръчват вместо с латинската буква „а“, българската буква „ъ“ да се предава чрез латинската буква „ǎ“[8] (понякога изписвана и като „â“), за да не се бъркат българските кирилски букви „а“ и „ъ“ при транслитерацията им на латиница поради еднаквото им изписване според тази система като латинската буква „a“.
5 Буквените съчетания ай, ей, ой и уй се предават съответно чрез ai, ei, oi и oui според тази система.
6 Буквеното съчетание тс се предава чрез t•s според тази система.

Други системи[редактиране | редактиране на кода]

Д. Скордев дава две алтернативни предложения за система за транслитерация, по-долу е показано едно от тях. Предложението няма официален статут и почти не е споменавано в литературата.

Кирилица Транслитерация по Скордев
а a
б b
в v
г g
д d
е e
ж x
з z
и i
й j
к k
л l
м m
н n
о o
п p
р r
с s
т t
у u
ф f
х h
ц c
ч q
ш w
щ wt
ъ y
ь j
ю ju
я ja

При всекидневно общуване някои предпочитат да използват т.нар. неофициална система за транслитерация „Whiskey“ (УИСКИ). Тя е почти идентична с обтекаемата схема за транслитерация, но избягва двусмислието на „U“, оставяйки го само за „Ъ“, а „У“ бележи с „W“. За избягване на двусмислието при „ZH“ и „SH“, когато става въпрос за „ЗХ“ и „СХ“ на български, последните се изписват на латиница с добавяне на латинско „K“ помежду им — като „ZKH“ и „SKH“. Така например думата „ПАСХА“ се изписва на латиница като „PASKHA“ и не може да бъде объркано с думата „ПАША“, която според тази система се изписва като „PASHA“. Характерното за системата „Whiskey“ е и това, че използва и двусъгласните диграфи на латиницата, които в българската кирилица се пишат с две букви — „J“ (латиница) = „ДЖ“ (българска кирилица), „X“ (латинско „(е)кс“) = „КС“ (българска кирилица). Съществуват и други неофициални системи за транскрипция с по-ограничена употреба, главно лична (според вкуса или навика на пишещия).

Кирилица Транслитерация Whiskey
а a
б b
в v
г g
д d
е e
ж zh
з z
и i
й y
к k
л l
м m
н n
о o
п p
р r
с s
т t
у w
ф f
х h
ц ts
ч ch
ш sh
щ sht
ъ u
ь y
ю yu
я ya

Пример за транслитерация[редактиране | редактиране на кода]

Различията в транслитерацията на буквите „ч“, „ж“, „я“ и „ъ“ са подчертани.

на български Система ООН 1977 г. (Андрейчин) Обтекаема (официална) система
Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство. Vsički hora se raždat svobodni i ravni po dostojnstvo i prava. Te sa nadareni s razum i sǎvest i sledva da se otnasjat pomeždu si v duh na bratstvo. Vsichki hora se razhdat svobodni i ravni po dostoynstvo i prava. Te sa nadareni s razum i savest i sledva da se otnasyat pomezhdu si v duh na bratstvo.

Грешна употреба[редактиране | редактиране на кода]

Улични табели, използващи освен родните си български названия, и погрешно[9] изписани на латиница имена — пример за неунифицираната употреба на стандарта за транслитерация на българската азбука с латинската.
Грешна транслитерация на буквата „ж“ в табелата на улица „Освобождение“ в Бургас, България. В никой от стандартите за транслитерация „ж“ не се транслитерира като „ch“.

Срещането на няколко различаващи се отчасти системи за транскрипция по табелите из България понякога може да доведе до малки недоразумения или обърквания. Пример за едновременната употреба на множество системи за транскрипция при предаването на думи, особено на улични надписи, е снимката, показана отдясно. В случая според Обтекаемата (официална) система за транслитерация правилното изписване на първата табела следва да бъде съответно Lozenets (← 500 м).

На втората табела пък трябва да пише bul. James David Bourchier, защото чуждестранни лични имена (вкл. на лица, географски наименования, имена на фирми и т.н.), които в оригинал са изписвани на латиница, запазват оригиналния си латински правопис, ако трябва да се изписват на латиница. Въпреки това е допустимо в скоби след оригиналното изписване на латиница да се впише и транслитерация на латиница на родното българско изписване с кирилица на съответното обозначително име[10], с цел избягване на трудности при произношението у чужденци, които не са достатъчно запознати с българския език, както и за да се отдаде косвено почит и на съответната дума във формата, която името притежава в българския език (с възприетия и наложил се в България роден български правопис на българска кирилица, макар предаден в транслитерирана на латиница форма, независимо от използваната система за транслитерация).

Ако пък става въпрос за латинско изписване на чуждестранни лични имена, които в оригинал се изписват с писмени системи, различни от латиницата (основна или разширена), напр. китайско географско название, то тогава за латинско изписване се използва възприетият в английската лексика правопис, а при изписване с българската кирилица се използва правописът на термина (т.е. думата) така, както възприет в българския език (и/или според правилата за транскрипция на съответния език към българската кирилска азбука, ако съответната дума все още няма изписване на български, например това е българската система за транскрипция на китайски имена, ако се отнася за думи на китайски език, които нямат вече установен правопис на български език). Така например на улична табела за ул. Пекин би следвало да пише[11]:

ул. Пекин
ul. Pekin (ul. Beijing[12])

В случая на български конкретното географско наименование се е наложило като „Пекин“ и е погрешно, ако се изписва на кирилица като „Бейджинг“ или на латиница (само) като „Pekin(g)“.

Гореизброените пояснения се падат единствените изключения от (или по-скоро особености на) стандарта за транслитерация.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Държавен вестник, бр. 19 от 13 март 2009 г.
  2. Bulgarian. Report on the Current Status of United Nations Romanization Systems for Geographical Names. Compiled by the UNGEGN Working Group on Romanization Systems. Version 4.0, February 2013.
  3. Romanization System for Bulgarian: BGN/PCGN 2013 System. National Geospatial-Intelligence Agency, September 2014.
  4. http://www.metodii.com/bg_Transliteracia.html
  5. http://cfi.hit.bg/b_2_4_1.htm
  6. http://liternet.bg/publish20/v_zhobov/za_transkripciata.htm
  7. http://slovnik.chitanka.info/Словник:Система_„Бълогос“
  8. Нов правописен речник на българския език, Издание на ИК „Хейзъл“ и ИБЕ при БАН, 2002 г., стр. 76.
  9. При положение, че Обтекаемата система за транслитерация се приема за национален „стандарт“ за транслитериране към латиница.
  10. Възможно е местата да са обърнати, т.е. в скобите да е „оригиналният“ правопис на латиница, а пред него да е транскрибираният надпис от българска кирилица на латиница, според някоя от посочените системи. Последната логика е следвана и в дадения пример за "ул. Пекин".
  11. Даденият пример е просто илюстративен и не следва да се възприема като официален, стандартен или административно-законово нормативен.
  12. Или като Beijing Str., ако трябва да се следва английския формат за изписване на подобни табели.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • A. Danchev, M. Holman, E. Dimova, M. Savova, An English Dictionary of Bulgarian Names: Spelling and Pronunciation, Nauka i Izkustvo Publishers, 1989, 288 pp.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

  • шльокавица — нестандартизирано и непоследователно писане на български език с латински букви и с други, небуквени знаци

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]