Vetus Latina

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Vetus LatinaЕвангелие от Йоан (16:23–30) – Codex Vercellensis.

Старите латински преводи на Библията (лат. Vetus Latina или просто Латина) са първия набор превод на латински език на текстовете на светото писание.

Възникват преди появата на Вулгата. Като цяло запазените ръкописи са непълни и откъслечни и се разделят на 3 групи в редица семейства, но ценността им се състои в това, че са ползвани от Отците на Църквата. Въпреки разнообразието си и при тях са налични признаци на единство, навяващи контурите на един общ архетип за някои от библейските книги.

Старите латински библейски текстове са били в употреба до XII-XIII век, когато окончателно са изместени от Вулгата. Стойността им е оценена едва в края на XVII век, а през 1743 г. излиза първото им печатно издание.

През 1945 г. във връзка с развитието на библеистиката е германският Байроновият институт Vetus Latina, който през 1949 г. започва пълното издание на всички запазени старолатински библейски текстове в общо 27 тома.

Източници[редактиране | редактиране на кода]