Успение Богородично (Палермо)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
Cattedrale di Vergine Assunta
0482 - Palermo - Cattedrale - Foto Giovanni Dall'Orto 28-Sept-2006.jpg
фасадата
Location map Palermo.jpg
38.1144° с. ш. 13.3561° и. д.
„Успение Богородично“
Местоположение в Палермо
Страна Италия Италия
Населено място Палермо
Тип на сградата катедрала
Архитектурен стил арабско-нормански стил,
готика,некласицизъм
Съвременен статут действащ храм
Тип културно наследство
Вписване 3 юли 2015  (неизвестна сесия)
„Успение Богородично“ в Общомедия

Катедралата „Успение Богородично (на италиански: Cattedrale di Vergine Assunta; Madre Chiesa) е катедрала в архиепархия Палермо (Сицилия). Тя е мястото на пребиваване на мощите на покровителката на града е света Розалия, и център единствено на сицилианския култ към този светица, известен от XVII век. В продължение на XII-XVIII век е реконструирана няколко пъти, съчетава в себе си чертите на арабско-норманската архитектура, готически стил и класицизъм. Известна е с уникалните гробници на сицилийските крале и германските императори при управлението на които Сицилийското кралство достига апогея си. На 3 юли 2015 г., обявена от ЮНЕСКО в списъка на обекти на световното и културно наследство [1].

История на катедралата[редактиране | редактиране на кода]

Предистория (IV-XII век)[редактиране | редактиране на кода]

В IV век на мястото на сегашната катедрала е построена църква в чест на местния мъченик Мамилиан, разрушена впоследствие от вандалите. При византийците в 604 г. на същото място е построена нова църква в чест на  Пресвета Богородица, осветена, според местната легенда, от папа Григорий Велики. През 831 г. Палермо е завладян от арабите, които са превърнали църквата в джамия.

Лявата колона част на портала с изрязан цитат от Корана

На 6 януари 1072 г. норманите начело с Робер Жискар и неговият по-малък брат на Рожер превземат Палермо. В същия ден, джамията е отново осветена в чест на Богородица, и тук палермският архиепископ Никодим извършва първата литургия по гръцкия обряд и благодарствен молебен в чест на победителите. В същата 1072 г. палермската катедрала е прехвърлена на латинското духовенство[2], и архиепископ Никодим, който е служил по гръцкия обряд, е изпратен в Мецомонреале. След като се премества в Палермо Аделаида Савонска, майка на Рожер II и регент в годините на неговото малолетие, (не по-късно от 1112 г.) прави катедралата на Палермо главна в норманска Сицилия. На 25 декември 1130 г. Рожер II е коронован в катедралата като първи монарх на Сицилианското кралство. Тук по-късно са короновани неговите наследници Вилхелм I Злия (4 април 1154 година) и Вилхелм II Добрия (10 май 1166 г.)[3]. През 1154 г. в катедралата е погребан Рожер II.

От сградата на катедралата от VII-XII век до наше време са стигнали само криптата, за формата на което може да се съди за първоначалния строеж, и лявата от четирите колони на южната врата портика, върху която е издълбан цитат от Корана.

Норманска катедрала от XII—XIII век (базилика Гуалтеро)[редактиране | редактиране на кода]

През 1179 – 1186 г. на мястото на старата катедрала, амбициознияг и силен архиепископ на Палермо Гуалтеро Офамилио (Уолтър Мил) построява нова катедрала. Строежът на новата катедрала е предизвикан от стремежа на Уолтър Мил да подчертае столичния статут на неговата епархия в противовес на разположената от Вилхелм II Доблия катедрала Монреале, която се превръща в център на новата архиепископия. Тъй като възможностите на архиепископа значително отстъпват на възможностите на краля, базиликата на Гуалтеро значително отстъпва на своята конкурентка от Монреале по пищност на украсата.

План на църквата в края на XII век
Източната част на църквата, издържана в арабско-нормански стил (XII—XIII век). Куполът е надстроен през XVIII век
Типични за арабско-норманския период инкрустации на главната апсида на катедралата

Катедралата на Палермо представлява тринефна базилика с три апсиди. През 1250 г. четирите ъгъла на катедралата са увенчани с изящни кули, а през 1260 г. към югоизточната част на катедралата е прикрепено помещение олтара нар. Sacristia[4]. За външния вид на базиликата на Гуалтеро може да се съди по източната част на съвременната катедрала, съхранила първоначалния си арабско-нормански вид – тесни стреловидни прозорци, многочислени заплетени фалшиви арки, с изящни инкрустации, растителни орнаменти.

От същата тази епоха в катедралата, намерили последно убежище на императорите и сицилиански царе от династия Хоенщауфен – Хайнрих VI и Фридрих II, както и на техните съпрузи – Констанс Норманска и Констанца Арагонска. В новата базилика от старата катедрала е пренесено и тялото на Рожер II. Тези саркофази, са събрани в една от страничните капели по време на последните големи пристройки на XVIII век, са единствените следи от норманския период в интериора на катедралата.

В продължение на XII – XIII век в катедралата на Палермо се короноват всички крале на Сицилия, като се започне с Рожер II. Сред исторически значимите коронации трябва да се отбележи следното:

  • коронацията на Танкред (януари 1190 г.), избран за крал след пресичане на мъжката линия Отвил, въпреки законните права на Констанция Норманска и нейния съпруг Хайнрих Хоенщауфен,
  • коронацията на Хайнрих VI (25 декември 1194 г.), първия крал на Сицилия от дом Хоенщауфен, свалил последния норманския крал Уилям III и скоро изтребил голяма част от норманските благородници,
  • коронацията на Федериго I (май 1198 г.), бъдещият император Фридрих II, превърнал Палермо в имперска столица,
  • коронацията на Манфред (10 август 1258 г.), противно на волята на папата, послужила за повод за кръстоносен поход на Карл Анжу срещу Сицилийското кралство и свалянето на династията Хоенщауфен[5],
  • коронацията на Федериго II (25 март 1296) – отказ на Сицилия от изпълнението на одобрения от папата договор от Aнани, по който Сицилия е трябвало да бъде върната Анжу-Сицилийската династия.

Пристройки от XIV-XVII векове[редактиране | редактиране на кода]

След Федериго II властта на кралете от Арагонската династия значително отслабва, те вече не контролират Палермо, който е преминава под властта на феодалния дом Киарамонте. Овладяването на могъщите Киарамонте и връщането на Палермо под прекия контрол на централната власт успява само Мартин I Млади (1396 година) с подкрепата на баща му – арагонският крал - Мартин Стари (през 1409 г., наследил сина си в Сицилия под името Мартин II)[6]. Така че, връщането на Палермо под пряка власт на краля съвпадна по време с пресичането на наследствената линия на сицилийските крале (1409 година) и прехода към власт над Сицилия директно от кралете наАрагон. През следващите три века, Сицилия е част от арагонските, а след това от испанските владения и се управлява от вицекрале. Във връзка с това значението на катедралата на Палермо като столична катедрала спада, а от всички крале на Сицилия от Арагонския дом в катедралата на Палермо е погребан само Педро II.

Южната фасада на катедралата с готическа портик Гамбар

През XIV-XVI век доизграждането на катедралата на Палермо продължава. През 1342 г. са завършени четирите ъглови кули на катедралата, а през 1352 г. е създаден централен (западен) портал на катедралата в готически стил[7]. В периода от 1426 по 1430 години по проект на Антонио Гамбар е построен на южния портик на катедралата с три стрелковидни арки, издържани в стил каталонска готика. В същото време над южния портал на катедралата, същият Антонио Гамбар е поставил мозаечна икона на Богородица на Трон. По-късно, през същия XV век, доближеният до южната фасада на катедралата площад (Piazza Cattedrale), по заповед на архиепископ Симоне да Болоня е п на градина. По това време катедралата впечатлява своите най-известни светини: статуята на Madonna Libera Inferni (1469 година) мощите на света Розалия (1624 година).

План катедралата от началото на XVIII век

Развитието на църквата през XVI век е свързано със семейство сицилийски архитекти и скулптори Гаджини, по-специално с името на най-известния представител Доменико Гаджини. През 1510 г. по проект на Антонело Гаджини олтарната част на църквата е украсена с мраморно ретабло със статуи на светци (загубено в резултат на реконструкцията на Фердинандо Фуга през XVIII век). В 1536 г. Винченцо Гаджини и Фабио Гаджини пристрояват към катедралата северния портик. През 1575 г. по проект на Винченцо Гаджини катедралният площад е ограден с мраморна балюстрада със статуи на светци. През 1685 година, в средата на площада е изграден фонтан, увенчан през 1744 година, със статуя на света Розалия, поразяваща чумата, творбата е на Винченцо Виталиано.

Катедралата през XVIII век и реконструкцията на Фердинандо Фуга[редактиране | редактиране на кода]

През XVIII век в резултат на двете общоевропейски войни (на испанското и полско наследство) Сицилийското кралство отново придобива независимост, и катедралата на Палермо (за първи път от повече от три века) превръща в място за две коронациии: Виктор Амадей Савойски (24 декември 1713 г.) и Карллос Бурбонски (юли 1734 г.). Съответно с новия статут на катедралата през 1781 г., по време на царстването на Фердинанд III започва грандиозна реконструкция под ръководството на флорентинския архитект Фердинандо Фуга.

План на катедралата след ремонт Фуга (1801 година)
Изглед на купола на катедралата и статуята на света Розалия (на Катедралния площад)

Завършилата през 1801 г. реконструкция значително промена облика на катедралата. Сградата е увенчана с класически купол, поместен над пресечната точка на осите на главия неф и трансепт, в резултат на което сградата е загубила характерния за норманските катедрали в Сицилия външен вид. Към страничните кораби са пристроени четиринадесет параклиси, в резултат на което сградата е нарасна напречно и не отговарят на класическия тип базилика. Новите северна и южна фасади на катедралата са получили редица мини-куполи, поставени над параклисите. По-рано оживяващия северната фасада портик – работа на Гаджини се оказа в резултат на присъединяването на допълнителните параклиси вграден в основната конструкция на катедралата.

Още по-големи промени претърпява  интериора на катедралата. Характерните за норманска Сицилия, резбовани дървени тавани са заменени с ниски сводове. Ретабло Гаджини е демонтирана, а неговите съставни части (главно статуи на светци) са разпределени в пространството на катедралата. Кралските и императорските саркофази са събрани в две съседни капели, което е създало в катедралата специална „мемориална“ зона. Като цяло, интериорът, придобива характерния за неокласицизма студен сдържан вид.

Реконструкцията на Фуга е последното, най-голямо и забележително преустройство на катедралата, така че през 1801 г. сградата получава изцяло модерен вид. Последният щрих в архитектурните решения на катедралата се полага през 1805 г. по проект на Емануеле Палацото на главната камбанария на катедралата.

Външен вид на катедралата[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на многократни пристройки и реконструкции на катедралата, продължили седем века, сградата на църквата е придобила причудлив еклектичен вид. Характерните особености на различни епохи и архитектурни стилове, са насложени един върху друг. Въпреки това, във външния вид на катедралата се открояват ярко изразени арабско-нормански (особено източната част), готически (западната фасада и южния портици), както и неокласически черти (купол).

Западната фасада и камбанария[редактиране | редактиране на кода]

Западната фасада на катедралата
изглед на камбанарията и югозападната кула

Строгата масивна долната част на камбанарията (приблизително на височина на основната част на църквата) се отнася към норманския период. Както повечето църковни сгради от тази епоха, камбанарията по-скоро прилича на укрепление на крепост. През пролетта на 1168 години в камбанарията на катедралата е обсаден от своите врагове Стефан дю Перш, архиепископ на Палермо и канцлер на кралица-регент Маргарита Наварска.

Горната част на камбанарията е значително преустроена в началото на  XIX век от архитекта Емануеле Палацото в неоготически стил. По този начин, стилово камбанарията е свързана със западната готическа фасада на катедралата. В резултат на това съвременната камбанария на катедралата се състои от две напълно несъответни части – долна масивна норманска основа и лека неоготическа кула. Камбанарията, която основен доминанта на историческия Палермо, е увенчана през 1954 година, със статуя на Мадона дела Конко-д ' Оро работа на скулптора Нино Джерачи.

Западен портал

Западният портал на катедралата е построен през 1352 г., в готически стил, обрамчен с две малки кули-камбанарии, построени между 1250 и 1342 години. Кулите са украсени с фина скулптурни фризове, напомнящи на ислямски абстрактни и растителни мотиви. Четири нива на кулите са украсени с типично арабско-нормански арки и прозорци-бифориии (т.е. прозорци, разделени на половина вертикално чрез тясна колона).

Западен портал на катедралата има първоначално дървени крила, но през 1961 г. те са заменени от бронзови, работа на Филипо Сгарлата. В табернакъла над портала поставена ценна статуя на Мадона от XV век.

На север от западния вход на църквата се намира отделно стояща Лоджия на коронацията (на италиански: Loggia dell'Incoronazione). Тематично Лоджия, макар и пространствено отделена от катедралата със страничен проход, тясно е свързана с основната сграда. В тази Лоджия се показвали на народа отново венчаните за царството сицилиански монарси.

Южната и северна фасади[редактиране | редактиране на кода]

Южната фасада на катедралата
куполите на страничните параклиси

Южната фасада, която излиза на просторен площад Пиаца Дуомо, напълно въплътщава в себе си цялата сложна еклектична архитектура на сградата.

Дясната (югоизточна) част носи в себе си многочислените черти на арабско-норманския стил: мотив от фалшиви арки (трансепт, ризница, външна стена на главен неф), сложен рисунък от шипове по корниза, тесни прозорци-бойници.

Северната фасада на катедралата

Северната фасада е въплътила в себе си цялата сложност на строителната история на сградата. Също както и при южната част на Фердинандо Фуга измества напред северната стена на катедралата, пристроявайки седем странични параклиси с мини-куполи. При това първоначално ( 1536 г.) пристроеният от Винченцо и Фабио Гаджини северен портик е вграден в общата маса на катедралата и е загубил първоначалното си предназначение.

Източна (арабско-норманска) фасада[редактиране | редактиране на кода]

Юго-източната част на катедралата
Северо-източната част на катедралата

Източната част на катедралата в значителна степен е съхранила своя арабско-нормански вид. Три апсиди на катедралата богато украсени с типични за арабскоо-норманската архитектура лъжливи арки, абстрактни инкрустации и лава и туфи, зъбци, растителни орнаменти[3]. Две кули камбаналии, обрамляющие източната фасада на катедралата, являются парными к башням западного фасада. По такъв начин, четирите еднакви кули по ъглите на катедралата свързват изграденот по оста запад-изток сдание на катедралат в единно цело.

Пристроеното през 1260 г. в югоизточния ъгъл на катедралата помещение ризница е щателно издържано в арабско-нормански стил.

Интериорът на катедралата[редактиране | редактиране на кода]

Централен неф на катедралата

Окончателният си вид интериорът на катедралата, придобива през 1801 г. в резултат на реконструкция на Фердинандо Фуга. Първоначалният базиликален план на катедралата е променен: странични нефове са разширени, към тях са пристроени странични капели (по седем от северната и южната страна), мозайките от норманския период и ретабло Гаджини са ликвидирани, дървените резбовани тавани са заменени с каменен свод, на кръста на главния неф и трансепта е издигнат купол. В резултат на това интериорът на катедралата, придобива сдържана и дори хладна неоклассическа хармония.

В лявата апсида се намира капела Светите Тайни с ценен олтар от лазурит, в дясната – параклис света Розалия, покровителка на Палермо. От четиринадесетте пристроени от Фуга странични параклиси се открояват в южната част на катедралата: капелата на Реликвите и две капели, разположени вдясно от западните врати, в които са събрани кралските гробници.

Реликви на катедралата[редактиране | редактиране на кода]

Madonna Libera Inferni[редактиране | редактиране на кода]

Madonna Libera Inferni

Статуя на Богородица с Младенеца, наречена Madonna Libera Inferni (буквално, „избавящата от ада“), се намира в една от страничните параклиси северния (ляв) неф. Тази статуя принадлежи на резеца на Франческо Лаурана (1469 година) и първоначално е предназначена за църква Монте Сан Джулиано в Трапани. Противно на желанията на донаторите, статуята е поставена в катедралата на Палермо, където се превърна в обект на възторжено почитане. През 1576 г. папа Григорий XIII решава, че заупокойна литургия, извършена в олтара, осветена в чест на този образ може да служи като едно от условията за получаване на индулгенции. Благодарение на това, статуята придобива сегашното си наименование (макар и не съвсем стриктно от теологична гледна точка, тъй като индулгенцията не се отнася до мъчениците от ада, а само за тези временно пребиваващи в чистилището).

Капелата на Реликвите[редактиране | редактиране на кода]

Капела на реликвариите

След реконструкция на Фердинандо Фуга голяма част от реликвите на катедралата са събрани в специални странични параклиси в южния кораб на катедралата. Сред реликвите са мощите или частица от мощите на мъченица Агата, Кристина, Нинфа и Олива, до XVII век почитани като покровителници на града, както и част от мощите на равноапостолката Мария Магдалена. Достъпът до капелата е затворен с масивна решетка, като мощите се изваждат за поклонение на вярващите в определени от местните обичаи дни.

Капела на „Света Розалия“[редактиране | редактиране на кода]

Параклис на Света Розалия

Най-известната и почитана реликва на катедралата са мощите на Света Розалия – покровителка на Палермо и цяла Сицилия. Историята на тази светица, живяла през XII век, има легендарен характер, а първото писмено споменаване за нея се отнася до 1590 година. Местната традиция сочи, че Розалия:

- е представител на знатен нормански род, намиращ в родство с Отвили (понякога се твърди, че тя е племенница или внучка на Вилхелм II Добрия, въпреки, че това изглежда напълно невероятно[8]),

- отказала се от света и прекарва живота си в строг аскетизъм в пещера в Монте Пелегрино (планина, над Палермо).

Гробът на отшелницата остава неизвестен в продължение на следващите четири века. През 1624 г. по време на епидемията от чума Розалия, по местно предание, се появява първо пред болна жена, а след това пред ловец,и им открива мястото на гроба си, и указва за пренасянето на своите мощи в Палермо. Преместването на намерените на посоченото място мощи от Монте Пелегрино в Палермо е извършено на 15 юли 1624 г., след което епидемия изчезва. През 1630 г. св. Розалия е канонизирана от папа Урбан VIII, а в 1635 г. нейните мощи са поставени в масивен сребърен реликварий, направен от Мариано Смерилио.

Мощите на св. Розалия, изнесени за кръстния ход на 15 юли

Раклата с мощите на света Розалия се намира зад олтара в южната (в дясно) апсида на катедралата. Първоначално достъпът до капела е преграден от масивни бронзови врати, но в днешно време те са постоянно отворени. Статуята, увенчава раклата, и зад олтарният образ изобразява светицата като младо момиче с венец от рози. Тези образи са в голяма степен условни, тъй като никаква информация за външния вид на светицата не са запазена. Стените на капелата са украсени с множество произведения донесени от благодарни вярващи.

Всяка година на 15 юли катедралата става център на грандиозен празник, посветен на света Розалия. Накрая, мошехранилницата с мощите на светицата се изнася в средата на храма за поклонение на вярващите, а вечерта на празничния ден, рреликварият се понася на кръстен ход по главните улици на Палермо. На близкия площад „Пиаца Вилиена“ (Куатро Канти) процесията се пресреща от градските власти на Палермо, преподнасящи свят венец от рози. Тази символична среща на градоначалниците със своята покровителка минава под възклицания: Viva Palermo! Viva Santa Rosalia!

Започвайки от XVII век, света Розалия заедно със света Агата, патронеса на Катания, и света Луция, патронеса на Сиракуза, се почита като покровителка на цяла Сицилия. Това прави катедралата на Палермо център за поклонение както на сицилианците, така и на многобройните емигранти от сицилиански произход.

Кралски и императорски гробници[редактиране | редактиране на кода]

Гробница на Рожер II
Гробница на Рожер II (детайл)
Сагкофаг на Хайнрих VI

Катедралата на Палермо, освен със своите реликви е известна с уникалния си комплекс от кралски и императорски саркофази от XII-XIV век. След ремонта на Фуга саркофазите са събрани в първите две капели вдясно от основната западна порта на катедралата. Тук са погребани следните короновани особи:

Рожер II (1095-1154) – първият крал на кралство Сицилия, (1130-1154 години),

- Констанс Норманска (1154-1198) – най-малката посмъртна дъщеря на Рожер II, кралица на Сицилия от 1194 г., императрица на Свещената Римска империя, кралица на Германия и Италия – брак с Хайнрих VI,

Гробницата На Констанция Норманска

- Хайнрих VI (1165-1197) – император на Свещената Римска империя ( 1191 г.), крал на Германия ( 1190 г.), Италия (с 1186 г.), Сицилианско кралство (с 1194 г.);

- Фридрих II (1194-1250) – император на Свещената Римска империя ( 1220 г.), крал на Сицилия, кралство (1197 г.) и на Йерусалим1225 г.);

- Констанс Арагонска (1179-1222) – дъщеря на арагонски крал Алфонсо II, първата жена на Фридрих II, и императрица на Свещената Римска империя и кралицата на Сицилия;

Вилхелм (Гулиелмо) Арагонски (1312 – 1338) – един от братята на Педро II, номинален херцог на Атина и Неопатрия (1317 г.).

Гробниците на Рожер II, Констанция Норманска, Хайнрих VI и Фридрих II представляват порфирни саркофази под балдахини. Тези гробници са уникални за средновековна Италия, както по използвания материал, така и по качеството и начина на изпълнение. Навеси и поддържащи ги колони имат гробниците на Хайнрих VI и Фридрих II – също са изработени от порфир, а тези на Рожер II и Констанция Норманска – от бял мрамор и покрити със златни мозайки.

Гробницата на Фридрих II
Саркофаг на Фридрих II (детайл)

Не е проста историята на тези гробове. Рожер II в своето завещание, сочи място на погребението си катедралата Чефалу, където преди време 1145 г. са поставени два масивни порфирни саркофага, богато украсени с резба. Въпреки това, след смъртта на Рожер II, неговият наследник взема решение да погребе баща си в столичната катедрала, а не в областната на Чефалу. Изготвеният за Рожер II палермински саркофаг е значително по-прост от този в Чефалу. Единствената му украса е опората от бял мрамор във формата на коленичили момчета.

След внезапната смърт на Хайнрих VI, вдовицатата Констанция поръчва за починалия си съпруг надгробен камък по модел на намиращия се в Чефалу, но направеният набързо през 1197 г., саркофаг не е единен, а съставен от четиринадесет отделни присъединени части. Най-накрая в 1215 г., синът на Хайнрих VI и Констанция – Фридрих II е нарежда да се превозят от Чефалу в Палермо останалите празни саркофази от 1145 години. В единият от тях той полага останките на баща си, а в другия е завещава да се погребе собствената му особа (последното е изпълнено през 1250 г.). В „освободената“ при това разместване гробница от 1197 г. е поставено тялото на майката на Фридрих II. В заключение на тези размествания след внезапната смърт на крал Педро II, тялото му е поставено в саркофага на Фридрих II, така останките на Фридрих II и неговия праправнук са погребани в един саркофаг. При отварянето на саркофага на Фридрих II през XIX век се оказва, че освен на Фридрих II и Педро II,тук са положени костите и на трето лице – жена, като принадлежността на тези останки остава неизяснено все още.

Криптата[редактиране | редактиране на кода]

Криптата на катедралата

Криптата на катедралата е изградена на мястото на раннохристиянската църква " св. Мамилиан (IV век). В работещ вид крипта е запазил непроменена структурата на храма, на място, което Уолтър Мил започва през 1179 г. строителството на сегашната катедрала.

Криптата има два напречни (по отношение на главния неф на катедралата) кораби, разделени с гранитни колони и седем апсиди с кръстов свод. Един от нефовете на криптата частично е зает от масивната основа на централната апсида на катедралата. В криптата в саркофази от античната и византийската епоха се намират 23 погребани духовни особи (основно архиепископи на Палермо) и военачалници. Исторически интерес представляват гробовете на Никодим (умира през 1072 г.), последния гръцки архиепископ на Палермо и Уолтър Мил, основател на сегашната катедрала.

Събития на новото време[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1859 г. революционерът Гарибалди, намирайки се на остров Сицилия, на празника на св. Розалия, участва в този празник: седнал на висок трон в катедралата в образа на „кралския защитник на вярата и църквата“, а след това участва в традиционната религиозна церемония, в която се потвърждава властта на папата над Сицилия[9].

В науката[редактиране | редактиране на кода]

В 1795 г. италианският астроном Джузепе Пиаци, основател на обсерваторията в Палермо, използва (с разрешение на архиепископа, катедралата като обсерватория[10]. Впоследствие обсерватория е изнесена в кулата на Света Нинфа в Нормандския дворец.

В областта на културата[редактиране | редактиране на кода]

  • В края на своя престой в Палермо Йохан Волфганг фон Гьоте посещава „Главната църква“ и нейните забележителности, за които пише в „Пътуване в Италия“ (1787 г.) (на немски: Italienische Reise)[11].
  • Оскар Уайлд в едно от своите писма (16 април 1900 г.) описва катедралата и споменава на свой добър приятел – млад семинарист, живеещ до катедралата.
  • На премиерата на операта на Джакомо Майербера „Робер Дяволът“ (на легендата Робер Дявола, вероятно херцог Робер II Нормандски) в 1831 г. декорацията в една от сцените, представлява интериора на палермската катедрала, защото пета сцена от пиесата се случва именно в тази катедрала, въпреки несъответствието с дати от живота на реалния херцог Нормандски[12].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сайт ЮНЕСКО
  2. Норвич, Джон. „Нормандцы в Сицилии. Второе нормандское завоевание 1016—1130“. М. 2005.
  3. а б Норвич, Джон. „Расцвет и закат Сицилийского королевства. Нормандцы в Сицилии. 1130—1194“. М. 2005.
  4. Официальный сайт собора Палермо
  5. Генеалогическое древо Гогенштауфенов
  6. Рыжов К. В. „Все монархи мира“. Западная Европа. М. 2001.
  7. "Искусство и история Палермо и Монреале. Флоренция, 2007.
  8. Вильгельм II Добрый умер бездетным, а его братья скончались в детском возрасте
  9. Lucy Riall.
  10. J. L. Heilbron.
  11. Goethe J.W. Italienische ReiseArtemis-Verlags, Zürich, C. 290.
  12. Anselm Gerhard.