Алфонсо II Арагонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алфонсо II Арагонски
7-ми крал на Арагон
Alfonso II de Aragón.jpg
Лични данни
Управление 1164 - 1196
Други титли Граф на Барселона
Роден
Починал
Предшественик Петронила Арагонска
Наследник Педро II Арагонски
Подпис Signun regis Pietro I d'Aragón.svg
Семейство
Династия Барселонска династия
Баща Рамон Беренгер IV
Майка Петронила Арагонска
Брак Санча Кастилска
Герб Armas del soberano de Aragón.svg
Алфонсо II Арагонски в Общомедия

Алфонсо II Арагонски (исп. Alfonso II el Casto; 1-25 март 1157 — 25 април 1196) e 7 -ми крал на Арагон, граф на Барселона и граф на Прованс между 1164 и 1196. Той е първият крал на Арагон, който едновременно с това е и граф на Барселона.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Ражда се през март 1157 в Уеска. При навършване на законната възраст (7 години), през 1164 майка му Петронила му отстъпва кралската корона и го коронясва за крал на Арагон и граф на Барселона.

Наричан още Алфонсо Целомъдрения (на испански: Alfonso el Casto), той е силно религиозен и известен със своята брачна вярност, нещо рядко срещано сред монарсите в онази епоха. Бил е голям почитател на поезията и известен меценат на трубадурите.

През по-голямата част от управлението си, в съюз със зет си Алфонсо VIII Кастилски, воюва с мавърските княжества на юг. По негово време също така се достига до най-голямото разширение на Каталония на север от Пиренеите. Кралството му обхваща не само Прованс, но и графство Русильон и Беарн. Алфонсо имал голямо влияние и в Лангедок, което спомага за заселване на големи части от тамошното население в новозавоюваните от маврите територии на юг.

Женитба и деца[редактиране | редактиране на кода]

На 18 януари 1174 се жени в Сарагоса за Санча Кастилска, дъщеря на Алфонсо VІІ, сестрата на краля на Кастилия, с което подобрява връзките си с Кралство Кастилия, в което е във васални отношения. Тя му ражда следните деца

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ladero Quesada, M. A. (2001). «Sobre la evolución de las fronteras medievales hispánicas (siglos XI a XIV)». En Carlos de Ayala Martínez, Pascal Burcesi y Philippe Fosserand. Identidad y representación de la frontera en la España medieval (siglos XI-XIV). Casa de Velázquez, Universidad Autónoma de Madrid. p. 24. ISBN 9788495555212.
  2. Fernández-Ladreda, Clara (1988). Guía para visitar los santuarios marianos de Navarra. Ediciones Encuentro. p. 74. ISBN 9788474902129.
  3. Pons i Marques, Joan (1938). Cartulari de Poblet : edició del manuscrit de Tarragona. Institut d'Estudis Catalans. p. 19.
  4. Morgades y Gili, José (1895). «El sepulcro de D. Ramón Berenguer IV, conde de Barcelona». Boletín de la Real Academia de la Historia 26. pp. 477–486.
  5. Sobrequés i Callicó, Jaume (2001). Els reis catalans enterrats a Poblet. Publicaciones de la Abadía de Poblet. p. 17. ISBN 8430090282.
  6. Baptist Alzog, Johannes (1855). Vicente de la Fuente, ed. Historia eclesiástica o adiciones a la historia general de la Iglesia 2. Librería Religiosa. p. 289.