Хайнрих Распе IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хайнрих Распе IV
Heinrich IV Raspe
ландграф на Тюрингия
Печат на Хайнрих Распе
Печат на Хайнрих Распе

Роден
около 16 февруари 1204 г.
Починал
ПогребанАйзенах, Федерална република Германия
Управление
Период1227 – 1247
НаследникХайнрих III
Други титлипфалцграф на Саксония;
антикрал на Германия
Семейство
РодЛудовинги
БащаХерман I
МайкаСофия фон Вителсбах
Братя/сестриЮта Тюрингска
Конрад фон Тюринген
Лудвиг IV
СъпругаЕлизабет от Бранденбург
Гертруда Бабенберг (1238)
Беатрикс Брабантска (1241)
Хайнрих Распе IV в Общомедия

Хайнрих Распе IV (на немски: Heinrich Raspe IV; * 1204; † 16 февруари 1247, замък Вартбург) от фамилията Лудовинги, е ландграф на Тюрингия от 1227 г., пфалцграф на Саксония (1241 – 1247) и антикрал на Германия (1246/1247) към император Фридрих II и неговият син Конрад IV.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Той е третият син на Херман I (1152 – 1217) и втората му съпруга София фон Вителсбах (1170 – 1238), дъщеря на херцог Ото I от Бавария.

През 1227 г. Хайнрих последва своя брат Лудвиг IV (Светия), който същата година умира по пътя за Светата земя, като регент на Ландграфство Тюрингия за петгодишния си племенник Херман II († 1241); неговият по-малък брат Конрад Распе († 1240) управлява от 1231 г. частите в Хесен.

През 1241 г. Хайнрих участва в боевете против нахлулите в Европа монголи.

Император Фридрих II назначава през 1242 г. Хайнрих заедно с Венцеслав I за имперски управител за неговия малолетен син Конрад IV.

На 22 май 1246 г. той е избран от малцинството на немските князе във Вайтсхьоххайм при Вюрцбург за римско-немски крал. Той получава скоро допълнителното име rex clericorum („Pfaffenkönig“). Конрад IV не е съгласен да се откаже от трона и след като е ранен в битки Хайнрих изненадващо се отказва от плановете му за война и се оттегля във Вартбург, където умира на 16 февруари 1247 г. Погребан е до родителите му в манастира Катаринен при Айзенах, сърцето му обаче е погребано в основаната от него през 1235 г. доминиканска църква в чест на Елисавета Унгарска, неговата снаха, съпругата на брат му Свети Лудвиг IV.

Бракове[редактиране | редактиране на кода]

Понеже няма мъжки наследник Хайнрих определя през 1243 г. за свой наследник на Ландграфство Тюрингия своя племенник Хайнрих III, маркграфът на Майсен от Ветините. Със смъртта на Хайнрих Распе IV през 1247 г. династията Лудовинги изчезва.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Johann Friedrich Böhme, Regesta Imperii II, Stuttgart 1844, S. 1 – 3..
  • Jürgen Petersohn, Heinrich Raspe und die Apostelhäupter oder: Die Kosten der Rompolitik Kaiser Friedrichs II. Franz Steiner Verlag, Stuttgart 2002, ISBN 3-515-08211-5