Лудовинги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Табела на руините на замък Шауенбург
Печат на Хайнрих Распе IV

Лудовингите (на немски: Ludowinger) са средновековна владетелска династия на Тюрингия и Хесен.

Владенията им са разположени между Майн и Майнц. Основател на рода е Лудвиг Брадати (Ludovicus cum barba; † 13 юни 1080). Той получава през 1040 г. земи северно от Тюрингскта гора и построява замъка Шауенбург при Фридрихрода. Неговите синове, графовете Лудвиг Скачащия (граф на Шауенбург) и Берингер от Зангерхаузен, основават през 1080 г. в земите си бенедиктинския манастир Шьонрайн на Майн. През 1131 г. Лудвиг I е назначен за ландграф от император Лотар III. Така Тюрингия отпада от Племенното херцогство Саксония.

Лудвиг IV е ландграф на Тюрингия и пфалцграф на Саксония (1217 – 1227) се жени 1221 г. за Елисавета Унгарска (1207 – 1231; по-късно католическата Света Елисавета, дъщеря на Андраш II (крал на Унгария 1205 – 1235).

Хайнрих Распе IV († 16 февруари 1247) е ландграф на Тюрингия от 1227 г. и 1246/1247 г. анти-крал на Германия към император Фридрих II и неговият син Конрад IV. Понеже няма мъжки наследник той определя през 1243 г. за свой наследник на Ландграфство Тюрингия своя племенник Хайнрих, маркграфът на Майсен от Ветините. Със смъртта на Хайнрих Распе IV през 1247 г. династията изчезва.

Управляващи графове и ландграфове от Лудовингите[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans-Joachim Kessler, Konrad Kessler, Auf den Spuren der Thüringer Landgrafen. Sutton Verlag, Erfurt 2010, ISBN 978-3866806689.
  • Wolfgang Hartmann, Vom Main zur Burg Trifels – vom Kloster Hirsau zum Naumburger Dom. Auf hochmittelalterlichen Spuren des fränkischen Adelsgeschlechts der Reginbodonen. Aschaffenburg 2004.
  • Josef Heinzelmann, Manuel Aicher, Wolf cum barba. In: Archiv für Familiengeschichtsforschung. Band 6, 2002, S. 19 – 23
  • Josef Heinzelmann, Nachträge zu: Ludwig von Arnstein und seine Verwandtschaft, Zugleich ein Beitrag: Die frühen Ludowinger (Grafen in Thüringen). In: Genealogisches Jahrbuch Band 36, 1997, S. 67 – 73.
  • Hans Patze, Walter Schlesinger, Geschichte Thüringens. Zweiter Band, erster Teil. Köln 1974, S. 10 – 41. ISBN 3-412-02974-2
  • Jürgen Petersohn, Die Ludowinger. Selbstverständnis und Memoria eines hochmittelalterlichen Reichsfürstengeschlechts. In: Blätter für deutsche Landesgeschichte. Band 129, 1993, S. 1 – 39.
  • Reinhard Zöllner, Die Ludowinger und die Takeda. Feudale Herrschaft in Thüringen und Provinz Kai, Kai no kuni Dieter Born, 1995, ISBN 3-922006-09-4
  • Tilo Köhn, Brandenburg, Anhalt und Thüringen im Mittelalter. Askanier und Ludowinger beim Aufbau fürstlicher Territorialherrschaften, Böhlau, Köln-Weimar-Wien 1997 ISBN 3-412-02497-X(ISBN 3-412-02497-X); S. 241 – 294.
  • Wilfried Warsitzka, Die thüringer Landgrafen. Verlag Dr. Bussert & Stadeler, Jena 2003, ISBN 978-3932906220

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]