Василий Охридски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Василий
Βασίλειος
византийски духовник
Роден
около 1100
Починал
около 1169 или 1174

Религия Православие

Василий ІV Охридски (на гръцки: Βασίλειος Αχριδηνός, Василиос Ахридинос, Βασίλειος Αχρίδος, Василиос Ахридос) е византийски православен духовник от XII век, богослов, ретор, солунски митрополит (1145-1169).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Охрид, съдейки по името му Ахридинос.[1] Работи като главен секретар (протонотарий) при патриарх Михаил II в Константинопол. В 1145 година заема архиепископската катедра в Солун. Василий Охридски на два пъти взима участие в диспутите в Константинопол с латински прелати – с епископ Анселм Хафелбергски (2 или 3 октомври 1154) и Хенрих Беневентски (1166). В 1155 година папа Адриан IV се обръща към Василий с молба за последничество при преговорите с император Мануил I Комнин за уния. В отговора си Василий отхвърля претенциите на папата за примат и иска отстъпки по въпроса с Filioque и безквасния хляб, използван на запад за тайнството Евхаристия. В 1157 година участва в Константинополския събор, на който са осъдени за ерес Сотирих Пантевген и Никифор Василаки. В 1160 година пише епитафия за смъртта на императрица Ирина, първата жена на император Мануил I Комнин. За епископа на Срем прави каноническо заключение за степените на родство, които пречат на сключването на брак. Кореспондира с поета Йоан Цеца.[2][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Никита II Солунски солунски митрополит
(1145 – 1169)
Евстатий Катафлор
     Портал „Македония“         Портал „Македония