Мойри

Мойри
древногръцки богини на съдбата
1885 г.
Семейство
Баща	Кронос
Майка	Ананке
Мойри в Общомедия

Мойрите са богини на съдбата (занимават се с нейните нишки, изпридани за всеки смъртен човек) в древногръцката митология. Дъщери са на Зевс и Темида, а според някои източници – на Зевс и Ананке или на изначалните богове Хаос и Никта (богинята на нощта). Съответстват им парките в римската митология.

Брой и имена на мойрите

Мойрите са три:

• Клото (от гр. предачка) е най-младата мойра. Тя преде нишката на човешкия живот. Изобразяват я с вретено в ръка.
• Лахесис (Лахезис) е средната по възраст сестра. Тя превежда нишката на съдбата през всички превратности (трудности, обрати, перипетии) в живота. Изобразявана е със свитък в ръка.
• Атропос е най-старата мойра. Тя отрязва нишката на живота, когато дойде време човекът да умре. Изобразявана е с везни в ръка. Отровното растение беладона (Atropa belladonna) носи нейното име.

Мойрите и съдбата

За античното мислене съдбата е върховна сила, която поддържа в света реда, без който той би се върнал към първоначалния хаос. Силата ѝ е толкова голяма, че определя участта не само на смъртните хора, но и на безсмъртните богове. Според тези представи, решенията ѝ може да не са разбираеми за смъртните хора, но винаги са израз на висша мъдрост, поради което единственото подобаващо отношение към тях е благоговейното приемане на отреденото от нея.

В митологията, когато на бял свят се появи дете, мойрите идват при него и предсказват съдбата му. Те не трябва да бъдат гледани, нито подслушвани. За да се спечели благоразположението им, до новороденото трябва да се оставят дарове, а именно вино, 3 хляба и пари, за които се твърди че ако на сутринта ги няма, значи мойрите са ги приели и детето ще има дълъг и щастлив живот.

Мойрите при раждането на Ахил (мозайка от „Вилата на Тезей“, V век, Археологически парк Пафос)

Вижте също

• Фортуна
• Родословно дърво на гръцки богове
• Норни