Топлофикация София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Топлофикация София е топлоснабдителна компания, лицензирана от Комисията за енергийно и водно регулиране за производство на електрическа и топлинна енергия и за пренос на топлинна енергия на територията на град София[1]. Компанията осигурява отоплението на близо 1,5 млн. столичани, като доставя топлинна енергия на над 430 000 битови и стопански абонати. Тя е най-старата топлофикационна система в България, собственост е на Столична община.

История[редактиране | редактиране на кода]

Въвеждането в експлоатация на първата топлофикационна електрическа централа в България – ТЕЦ София и първата парна магистрала за промишлеността е през март 1949 г. ТЕЦ „София“ е изградена първоначално за производство на топлинна енергия чрез изгаряне на въглища. По-късно преминава на мазут, а към момента работи с природен газ.

През 1955 г. е изградена и въведена в експлоатация първата градска магистрала на топлопреносната мрежа. Първите абонати са 32 държавни и обществени сгради в центъра.

До 1988 г. са изградени още три ТЕЦ-а: ”Трайчо Костов“ (сега ТЕЦ ”София-Изток“) ОЦ ”Земляне“, ОЦ ”Люлин“ и прилежащите им магистрали, а цялата столица е обхваната в четири топлорайона. Настоящата инфраструктура се състои от близо 2000 км.

От 1993 г. компанията е еднолично акционерно дружество – държавна собственост, а през 2010 г. акциите му са прехвърлени на Столична община[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]