ВЕЦ „Пещера“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ВЕЦ Пещера)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пещера.

ВЕЦ „Пещера“
Bulgaria location map.svg
42.0167° с. ш. 24.2558° и. д.
Местоположение в България
Местоположение Пещера, България
Собственик НЕК
Енергоносител водна
Турбини 5х2 Петлон
Капацитет 128 MW
Открита 1959

ВЕЦ „Пещера“ е подземна водноелектрическа централа близо до град Пещера, Южна България.

Баташки водносилов път

Тя е второто стъпало на каскадата Баташки водносилов път след ВЕЦ „Батак“, собственост на Националната електрическа компания. Старото име на централата е „Кимон Георгиев“.

История[редактиране | редактиране на кода]

На базата на стари идеи, идейният и техническият проект за целия Баташки водносилов път е разработен в „Енергохидропроект“ през периода 1951 – 1955 г. [1] Проектът е разработен от проф. инж. Димо Велев, инж. Кирил Григоров и инж. Гичев и др. Включва язовири, изравнители и три централи – ВЕЦ „Батак“ (подземна), ВЕЦ „Пещера“ (подземна) и ВЕЦ „Алеко“ (наземна).

От долната вада на ВЕЦ „Батак“, водата постъпва в язовир „Батак“ – второто стъпало на Баташкия водносилов път, използван като изравнително стъпало. За задвижване на втората електроцентрала на каскадата се използва събраната вода на река Мътница в язовира, водата от ВЕЦ „Батак“ и събирателните деривации. [2]

ВЕЦ Пещера е въведена в експлоатация през 1958 година.

Енергийни показатели[редактиране | редактиране на кода]

Задвижването на турбините се осъществява от вода на язовир Батак по напорен тунел и тръбопровод с воден пад 580 m и доставяно водно количество 26 m3/s. Във ВЕЦ „Пещера“ са монтирани 5 агрегата, на които всеки от хоризонталните синхронни генератори „Сименс“ се задвижват от по две турбини система Пелтон. Генераторите са за напрежение 10,5 kV. Инсталираната мощност е 128 MW. Добитата електроенергия се изнася през тунели с голи шини до надземна уредба за 10/220 kV. [3] При средна годишна използваемост 2870 h, електроцентралата произвежда средно-годишно по 344,2. 106 MWh. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Спасов, Мире, Електрификацията на България и нейните строители, том 2, (1948 – 2000), Издател Херон Прес, София, 2000, с. 66, ISBN 954-580-079-8
  2. а б Спасов, Мире, Електрификацията на България и нейните строители, том 2, (1948 – 2000), Издател Херон Прес, София, 2000, с. 67, ISBN 954-580-079-8
  3. Спасов, Мире, Електрификацията на България и нейните строители, том 2, (1948 – 2000), Издател Херон Прес, София, 2000, с. 68, ISBN 954-580-079-8

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Икономика“         Портал „Икономика          Портал „България“         Портал „България