Направо към съдържанието

Запалня

Запалня
— бивше село —
Единствена останка от селото: църквата „Свети Иван Рилски“ през 2012 г.
Единствена останка от селото: църквата „Свети Иван Рилски“ през 2012 г.
България
42.634° с. ш. 25.8827° и. д.
Запалня
Област Сливен
42.634° с. ш. 25.8827° и. д.
Запалня
Страна България
ОбластОбласт Сливен
Основаване14 – 15 век
Закриване1965 г.

Запалня (турски имена: „Азаблу“ и „Азаплу“) е изселено село в Твърдишка селищна система, потопено под вода през 1965 година при изграждането на язовир Жребчево. Селото се намира недалеч от град Николаево и село Паничерево на 8 км югозапад от гр. Твърдица. Единственото, което е останало от селото, е църквата „Свети Иван Рилски“, също наричана „Потопената църква“.

Първото споменаване на селото е в османски документ от 1472 г. под името „Азаблу“,[1] но по предание селото се е намирало в друга местност, на север около местност „Клиселика“, южно от местността „Шумата“ и „Касъка“ в близост до река Тунджа.[2] Не се премества на юг заради разливите на реките Тунджа и Твърдишка и трудното придвижване.

Има две предположения за преместването на селото:

  • Първо – поради честите наводнения от река Тунджа, селото се премества на сегашното си място, предпазено от водни стихии и бурни ветрове.
  • Второ – предполага се, че преди падането на България под османска власт, селото е било опожарено и разрушено – 1364 г.

От незапомнени времена селото има и българско име Запалня, отразено е в европейски карти през 14 век. „Азаблу“, „Азаплу“ е вероятно турска калка на българското Запалня.

През турско време през Запалня минава оживен път от Казанлък за Нова Загора и Одрин. Край пътя е имало няколко хана. Край селото този път се пресича от друг стар път Друма от изток на запад. Селото е от Казанлъшка каза.

През 15 век селото се премества в новото местонахождение. Турското население се увеличава и около 28 къщи остават български.

След освобождението от 1881 г. – 1884 г. всички турци си продават имотите на българи от селото и околните села и се изселват от България. Населението остава чисто българско и Запълня е в Новозагорска околия.

В началото на 20 век е самостоятелна община, след това към Долно Паничерево и накрая към Твърдица. Остава настрани от новите главни пътища, което се отразява и на развитието му. През 1957 г. преминава в Сливенска околия.

Във връзка с изграждането на язовир на р. Тунджа с указ № 57 от 05.02.1965 г. селото е заличено от списъка на населените места и е потопено през ранната пролет на 1965 г. След като на хората се отпускат известни помощи да си построят жилища в други места, а вещите на черквата са пренесени в с. Гурково, селото, с изключение на една сграда и част от землището му, остава в чашата на яз. „Жребчево“. Хората се преселват в гр. Твърдица, където южно от жп линията изграждат нов квартал, в гр. Казанлък и в други селища.

Въпреки че селището не съществува, бившите му жители провеждат ежегодно в района събор и издават две книги за него.

На едно възвишение, в близост до останките на църквата, се намира изоставено гробище. Пред него, с лице към яз. „Жребчево“ е поставена паметна плоча за цялото потънало село. Текстът гласи: „Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962 г.“

Язовирът е построен през 1959 – 1966 г. В чашата на язовира са също и бившите села Жребчево и Долни Паничарево.

Поминъкът в миналото е земеделие, животновъдство, отглеждане на маслодайна роза. В района е имало и три воденици. От всички страни селото е било заобиколено с розови насаждения и е било на първо място по добив на рози. Имало е 120 гюлеви казана за добив на розово масло.

Училище в селото има от 1871 г. Читалището „Пробуда“ е основано през 1928 г.

Землището на селото е граничело със землищата на: Сборище, Жребчево, Долно Паничерево, Николаево, Козарево и Твърдица. Заема част от Твърдишката котловина и възвишенията на Межденик с вис. от 250 до 600 метра.

Названията на местостите са смесени с преобладаващи тези от турски произход.

Стари родове: Шекирови, Караджите, Дерменските, Демирджята, Караманаз, Папазите, Трампите, Ялмаклиите, Кискините, Делирадевци, Драгневци, Чомлеви, Забунци, Христановци, Калайджиите. Чакмаците, Грошови

Историческо развитие на населението

[редактиране | редактиране на кода]
г. жители
1900 634
1910 788
1920 962
1926 915
1934 972
1946 938
1956 741

Залив Запалня на остров Смит в Антарктика е наименуван на селото.[3][4]

  1. турски документ от 1472 г. в Ориенталския отдел на Народната библиотека „Васил Коларов“ – ОАК – 94/73 – п. 116
  2. Христо Минчев Влайков. Кратка история на село Запалня и неговата църква // Sliven.NET, 1 февруари 2012. Посетен на 29 януари 2013.
  3. Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
  4. Zapalnya Cove. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.