Направо към съдържанието

Острица (област Русе)

За другото българско село вижте Острица (Област Смолян).

Острица
България
43.5362° с. ш. 25.9672° и. д.
Острица
Област Русе
43.5362° с. ш. 25.9672° и. д.
Острица
Общи данни
Население203 души[1] (15 март 2024 г.)
6,57 души/km²
Землище30,933 km²
Надм. височина112 m
Пощ. код7161
Тел. код081464
МПС кодР
ЕКАТТЕ54362
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРусе
Община
   кмет
Две могили
Божидар Борисов
(ГЕРБ; 2015)

Острѝца е село в Северна България, община Две могили, област Русе.

Острица се намира в източната част на Дунавската равнина, на около 35 km на юг от областния град Русе, 14 km на изток-североизток от град Борово, 29 km на северозапад от град Попово и 10 km на югоизток от общинския център град Две могили. Селото е разположено в долината на река Черни Лом, предимно по полегатия склон край левия бряг на реката, в местност, заобиколена от високи отвесни скали. Изтеглено е на около 2 km в направление северозапад – югоизток. В същото направление през него минава третокласният Републикански път III-5001, който на северозапад води през село Широково и покрай село Пепелина към град Две могили, а на югоизток – към връзка с третокласния Републикански път III-202 и по него към град Попово. Село Острица към 2019 г. е обслужвано от автобусен транспорт.

Надморската височина откъм реката е около 100 m, на югозапад нараства до около 140 m, а в центъра на селото при църквата е около 114 m.

Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са алувиално-ливадни, ерозирани тъмносиви горски почви и карбонатни черноземи.[2]

Населението на село Острица[3], наброявало 1353 души към 1934 г. и 1499 – към 1946 г., намалява до 221 души към 2018 г.

На 3 км източно от Острица, на десния бряг на река Черни Лом, има останки от римско селище и некропол. Сведения за селото под името Остуридже има в турски регистри от 1694 г.[2]

През 1894 г. е основано Народното първоначално училище – село Острица, Беленско[4], от 1926 г. – Народно основно училище „Петко Рачев Славейков“, от 1974 г. – Народно основно училище-интернат „Петко Р. Славейков“ (интернат за трудновъзпитаеми деца[2]), през периода 1992 – 2006 г. – Социално-педагогически интернат „Петко Р. Славейков“, а през 2006 г. вероятно е закрито.[5][6]

Читалище „Отец Паисий“ в Острица е основано през 1919 г. – според изричен текст в документацията на Държавен архив – Русе[7] или през 1912 г. – според Енциклопедия „България“[2] и публичния регистър на читалищата[8]. Предвид периода на войни – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна – може да се предположи, че учредяването на читалището през 1912 г. остава фактически номинално – вследствие неблагоприятните последвали го обстоятелства, а читалището е започнало да действа през 1919 г. – след приключването на поредицата войни.

През 1948 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Гигант“ – с. Острица, Русенско. През периода 1959 – 1970 г. то е част от състава на Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Клемент Готвалд“ – с. Острица, през следващите години преминава през нови промени на организацията и наименованието, през периода 1990 – 1992 г. е ТКЗС „Острец“ – с. Острица и приключва – вероятно, през 1995 г. като Земеделска кооперация (ЗК) „Острец“, документите на/за която от периода 1992 – 1995 г. се съхраняват от Държавен архив – Русе.[9]

Към 1984 г. в Острица се отглеждат зърнени култури (пшеница, ечемик, царевица), захарно цвекло, соя; има говедовъдство, овцевъдство, тухларски и шивашки цех[10], фелдшерски здравен пункт, детска градина.[2]

Острица е добре устроено село, електрифицирано, водоснабдено, с изградени комуникационни мрежи. Работят към 2019 г. кметство[11][12], пощенски клон[13], читалище „Отец Паисий – 1912 г.“ с библиотека[8][14], православна църква „Свети Иван Рилски“ (действаща само на големи религиозни празници)[15] и различни търговски обекти. Здравното обслужване и учебните заведения са в общинския център – Две могили.

  • Пещера Орлова чука на около километър североизточно от село Пепелина – около 7 km на север от Острица;

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. www.grao.bg
  2. а б в г д Енциклопедия „България“, том 4, стр. 767, Издателство на БАН, София, 1984 г.
  3. Справка за населението на с. Острица, общ. Две могили, обл. Русе
  4. До 07.02.1959 г. село Острица принадлежи административно към Беленска околия, Русенски окръг. Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място, Острица
  5. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Архивни справочници, Пътеводители, Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944). Част І, стр. 118, Народно основно училище „П. Р. Славейков“ – с. Острица, фонд 495K 1899 – 1944 г. (Основано 1894 г.)
  6. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Архивни справочници, Списък на фондове от масив „K“, фонд 495K, Промени в наименованието на фондообразувателя
  7. Според изричен текст в „Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944)“ – Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Архивни справочници, Пътеводители, Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944). Част І, стр. 128, Народно читалище „Отец Паисий“ – с. Острица, фонд 383K 1922 – 1944 г. (Основано 1919 г.)
  8. а б Детайлна информация за читалище „Отец Паисий – 1912 г.“
  9. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Списък на фондове от масив „С“, фонд 396, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Гигант“ – с. Острица, Русенско, 1948 – 1996, Промени в наименованието на фондообразувателя
  10. ЦЕХ, цѐхът, цѐха, мн. цѐхове, цѐха (сл, ч.), м. (нем.). 2. Отделение във фабрика или завод, гдето се изработва определена продукция. Леярски цех. Ремонтен цех. Тъкачен цех. Речник на българския език, цех
  11. Справка за събитията за кметство Острица
  12. Кметство Острица, област Русе
  13. Български пощи, Пощенски станции, област Русе, 7161 Острица // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-02-02.
  14. Информационна карта за 2016 г., читалище „Отец Паисий – 1912 г.“, село Острица, област Русе
  15. Национален регистър на храмовете в Република България, Острица, Епархия Русенска