Могилино

Могилино
Могилино 43.445054, 25.975908 Могилино
Общи данни
Население	151 души (15 март 2024 г.) 5,34 души/km²
Землище	28,291 km²
Надм. височина	375 m
Пощ. код	7165
Тел. код	081463
МПС код	Р
ЕКАТТЕ	30380
Администрация
Държава	България
Област	Русе
Община    – кмет	Две могили Божидар Борисов (ГЕРБ; 2015)

Могилино е село в Северна България. Разположено, върху хълмове и спускащо се в долини, от селото се разкрива необятна и завладяваща гледка към Стара планина и заобикалящите го иглолистни и широколистни гори.

География

Могилино е населеното място с най-голяма надморска височина в област Русе.

Благоприятната среда създава територия, богата на дивеч. Само на 4 километра източно се намира ДЛС Черни Лом, където контролирано се поддържа биологично разнообразие от благороден елен, елен лопатар, сръндак, глиган, муфлон, фазан, яребица, див заек, , пъдпъдък, гривяк, гургулица, зеленоглава патица, горски бекас, лисица и дива свиня. Възхитително ловно стопанство, което предлага лов, фотолов или просто приключенски туризъм.

На северозапад се намира град Две могили. Съседните села са: Цар Асен (на изток), Баниска (на запад) и Помен (на север). Районът е известен със скалите и каньоните с впечатляващи гледки. Климатът е с много горещо лято и сравнително студена зима.

История

Старото име на селото е Хюджекии. Преди Освобождението то е заселено основно с турско население. Някъде в началото на XIX век от махалите в Балкана идват първите български заселници и по-точно Кенар Колю със семейството си. Домът му се намира на края на селото и затова турците дават нему и на семейството му прозвището „кенарята“. То се запазва като фамилно име на една от най-големите фамилии в Могилино.

В селото за кратък период от време пребивава Захари Стоянов. Престоят му там е съпроводен с преподаване в местното училище. През селището преминава и Червеноводската чета. При селската чешма за кратко е разположен щаба на руския княз през 1877 г.

През 1934 г. селото е преименувано на Могилино. От 1955 г. до 1988 г. носи името Захари Стояново. Заради факта, че няколко села носят това име, след 1989 г. селището отново си възвръща названието Могилино.

Обществени институции

В село Могилино се празнува сбор на 7 ноември (Димитровден по стар стил). Традиционно се чества и празникът на лозаря. Прави се общо селско празненство като всяка година се избира Цар на лозята.

Личности

В Могилино е живял опълченецът Байчо Душков Петков, който преди Руско-турската война е четник в четата на Филип Тотю (все още не е напълно ясно за коя чета става дума). Седем години преди това се подвизава като хъш в Румъния. Неговият брат Петко Душков Петков също се включва в българското опълчение, но след Освобождението този факт не е отчетен от българските историци. Двамата участват в боевете при Стара Загора и Шипка.

За един от зетьовете на Байчо Душков – Дачо Цанев – е известно, че е участвал в боевете при Лозенград.

От Могилино е Ангел Димитров, който е последният първи заместник-председател на Държавния съвет през 1989 г. – 1990 г. до закриване на институцията на 3 април 1990 г. от IX народно събрание на НРБ.

Външни препратки

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.