Райновец
| Райновец | |
|---|---|
 | |
| Вид | чешма |
| Местоположение | Копривщица,  България |
| Архитект | неизвестен |
| Тип на сградата | паметник на културата с местно ансамблово значение[1] |
| Стил | Български барок |
| Изграждане | 1901 г. |
| Статут | недействаща |
| Състояние | поддържана |
| Райновец в Общомедия | |
Райновец е чешма, построена в град Копривщица, изпълнена от зеленикаво смолянско габро, в характерния за града ренесансов стил. Водохващането на източника е извършено от едноименния извор.
Чешмата е построена със средствата на женското благотворително дружество „Благовещение“ през 1901 година.[2]Намира се на малък площад наречен „Изгорът“ или „Жупата“,[3]на кръстопътя на улица „Константин Доганов“, ул. „Георги Тиханек“ и ул. „Полковник Кесяков“, на кратко разстояние от архитектурния комплекс „Доганови къщи“ в Ламбовска (Кокон) махала.
Конструкцията на Райновец е оформена в архитектурния вид, характерен за повечето водоизточници в града. Горният свод на плитката ниша на чешмата има характерните „кобилични“форми на стила определян като български барок. Тук е вградена паметна плоча от бял, полиран мрамор с възпоменателен текст:
| „ | Притежание и постройка на женското благотворително дружество Благовещение въ гр, Копривщица. 1 ноемврий 1901 г. гр. Копривщица.[4] | “ |
Долната част на бароковата ниша съдържа друга по-малка, но по-дълбока (пезул)[5] предназначена за черпака, с който се пие водата. Пред чешмите обикновено има поставено каменно корито за водопой на добитъка.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Koprivshtitsa-bg.com. Списък НИНКН.
- ↑ Теофилов, П. „Копривщица пътеводител“. Изд. „Наука и изкуство“. София, 1962. с. 54
- ↑ Копривщица. Библиотека „Роден край“. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Михаил Тошков. Пътниче, пийни и помени. София, ОФ, 1980. с. 312 – 316.
- ↑ Райновец чешма (1901). // theo.inrne.bas.bg. Посетен на 7 юли 2022.
- ↑ Стоичков, Янчо. За архитектурата на Копривщица. София, Техника, 1977. с. 82.