Копривщенски чешми

Копривщенски чешми
Чешма в Копривщица на името на Лука Брайков (Арнаутец) (1922)
Вид	чешма
Местоположение	Копривщица, България
Архитект	неизвестен
Стил	възрожденски
Статут	действаща
Състояние	реставрирана Копривщенските чешми в Общомедия

Чешма от Дирекция на музеите в памет на 110 г. от гибелта на Дончо Ватах войвода

Чалъкова чешма построена от Нешо Т. Чалъков

Без Копривщенските чешми духа и облика на града и неговите улици би бил съвсем различен – на тях е изписана историята на града в години и имена, отдавна отминали, но останали вдълбани в камъка от който са градени. На лицата на някои чешми са оформени паметни надписи: „Пийни, пази и благослови Копривщица“ и „За вечен спомен и душевно спасение“ както и „изтоникъ сей“ (този източник) построи ... и следва името на дарителя или в някои случаи – на майстора. Копривщенските чешми са градени както от местният сивозелен гранит, така и от най-обикновен камък а за текста понякога се използва и мрамор. Когато една чешма е рухвала под ударите на времето, надписът е съхраняван и взиждан в нова постройка.

Чешмите в град Копривщица имат имена – на дарителя, с чието иждивение (разноски, разходи) е построена, или указва характерна черта на инициатора на построяването. Някои от споменаваните имена на чешми са: Бобева, Владикова, Керекова – най старата от всички, Чалъкова, Десьовска, Моравенова, Циганска, Пипалова, Хадживълкова, Мирчова, Бенева, Попстоянова, Нешко, Райновец, Арнаутец и мн. други. Копривщенци градят чешми не само в града, но и в посещавани местности в околността. Вода тече от улуците на построените чешми в околностите на в. Белия камък („Чатал чучур“), Чардашко дере („Путка чучур“), Рошава могила а има и няколко по пътя водещ към в. Богдан и по поречието на Петрешка и Бяла река („Бялата вода“, „Пачи крак“ и „Осмицата“) и по пътя за град Стрелча.

Някои по-забележителни чешми

Керекова чешма – построена е от рода Керекови през 1751 г. и е отбелязана със Соломонов печат, поставен като знак на майсторите и с цел да бъде предпазена от разрушаване. Друга украса тук са контурно изсечените стомна и бъклица с цветя, а на корниза в хоризонтално положение са оформени релефно женска фигура в ляво и мъжка – в дясно. Смята се, че това е остатък от традицията за символично вграждане на сянка в основите на градежа. Намира се в центъра на града на границата между Арнаут махала и Бяло камъне, срещу едноименния мост.

„Райновец“ – построена от женското благотворително дружество „Благовещение“ през 1901 г. Намира се на малък площад наречен „Изгорът“ или „Жупата“, на кръстопътя на улица „Константин Доганов“, ул. „Георги Тиханек“ и ул. „Полковник Кесяков“, на кратко разтояние от архитектурния комплекс Доганови къщи.

Пейовска чешма – строена е от ръцете на хаджи Геро Добрович през 1826 г. и е вградена в оградният дувар на родната къща на Евлампия Векилова, срещу моста на Сурля дере, носещ същото име – Пейовски мост.

Михаил-Маджарова чешма – построена 1947 г., намира се в подножието на Маджаровият парк и бюст-паметника на Михаил Маджаров, дарен на храм Успение на Света Богородица, почти в края на улица Геренилото.

Гаврилова чешма – в източният зид на храма Успение на Света Богородица се намира източник граден от архимандрит Гаврил, калугер от Рилския манастир.

Чалъкова чешма – построена е от Вълко Чалъков през 1840 г. и се намира в близост на паметния мемориал „Първа пушка“ срещу Чалъковия мост над Бяла река.

Чалъкова чешма – построена е от Нешо Т. Чалъков през 1825 г., прекръстена по-късно на Десьовска, намира се до Чалъковата къща, роден дом на Вълко и Стоян Чалъкови точно срещу Десьовската къща на ул. Любен Каравелов. В двора на Чалъковата къща също има чешма от 1826 г. със стилизирани кипариси за украса.

Моравенова чешма – Построена е през 1843 година от прочутия по онова време Уста Гавраил от Одрин със средства на ктиторите Рашко и Петко Моравенови. Има релефна фигурка на гълъб, риба и езически символи свързани в композиция, изобразяваща змия в движение, която е уловила жаба. Чешмата е вградена и зида на храм Свети Николай, на границата на Средна и Тороман махала.

Попстоянова чешма – строена през 1857 година.

Мирчова чешма – Построена е от копривщенеца Тодор Мирчов през 1857 г. и е най-голямата от всички в Копривщица. Намира се на улицата непосредствено над зданието на гимназия „Любен Каравелов“.

Чешма в чест на Рашко Маджаров и кооперативното водоснабдяване в града и региона. Намира се в парка на площад „20-ти Април“.

„Арнаутец“ – построена е през 1922 г., скромна чешма изградена от обикновени недялани камъни без допълнителна украса от името на Лука Ив. Брайков и е първа по поречието на река Петрешка.

Чешма от хаджи Ненчо Палавеев – по пътя за София.

„Трудовакът“ – старата украсена с барелеф на войник с кирка – строена от войници от Трудовата повинност по времето на Александър Стамболийски, във връзка със строежа на стария, вече не фунциониращ път Копривщица – Пирдоп. Новата чешма от 1976 г. в чест на 100 годишнината на Априлското въстание се намира на строеното през 1971 г. ново трасе за град Пирдоп.

Чешма „Баба Невена“ – построена е през 2007 г. от изработилият десетки чешми в града и околностите му Евгени Самодивеков. Намира се на около 6 км. по пътя за Пловдив, в непосредствена близост с паметника на унтер-офицер Аврелиян в м. Джафарица.

Чешма „Отец Паисий“ – строена през 1938 г. в памет на народния будител Отец Паисий, намира се в района на Кучешки дол, десен приток на река Шириней.

Любчова чешма – намира се в подножието на парка „Баркиш“ и е построена през 2001 г.

Украса на чешмите в Копривщица

Соломоновият печат присъства върху много от копривщенските възрожденски каменни чешми в България. Тъй като не става дума за декоративен или конструктивен елемент или розета, както погрешно е разглеждан в някои случаи е естествен въпросът по каква причина намира приложение в много от обществените постройки в града. Смята се че това е символ на майстори-масони. Членовете на ложата са се ползвали с привилегии в Османската империя, а наличието на Соломоновият печат предпазва градежа от разрушаване.

Освен споменатият вече Соломонов печат, друг често употребяван графичен символ е и Свастиката. Тя е знак на огъня и движещото се Слънце, заради кръстовидно разположените стъпала, които наподобяват безконечното движение на светилото по небесният свод. Копривщенските чешми редовно са украсявани с въжеобразен фриз, разделящ разположената отгоре част с описателния текст, от нишата (пезул),предназначена за черпака, от който се пие вода и чучура. Всички тези елементи са разполагани в плитка ниша в характерният за копривщанските постройки бароков стил.Рамката на тези ниши е допълвана с езически символи във вид на жаба, риба, змия или гълъб. Най-отдолу има дренажно корито предназначено за водопой на добитъка.

Рибата в християнското изкуство е свързвана с името на Иисус Христос, змията, захапала жаба е свързана с поверието за опазване на водите на изворите. С Копривяица са свързвани вярвания, че всяка вода има свой стопанин и закрилник. Този пазител не прави злини на хората, а те от своя страна не му посягат и гледат да не го гневят. Поверия разказват за излизащи от изворите големи змии с човешки глави и с крила. Над други пък се явявал голям бял овен или птица, а понякога и самодиви дошли да се къпят и решат косите си.

Водоизточниците са градени по такъв начин, че от тях да лъха тайнственост, усилвана от светлосенките, белязани от деня върху камъка и сивозелената патина по чучурите.Чучурите неизменно са поставяни толкова ниско, че човек трябва да се наведе и ниско да се поклони на водата, и едва тогава да утоли жаждата си.

Вижте също

• Паметници на културата в Копривщица