Копривщенски чешми

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Копривщенски чешми
Чешма в Копривщица на името на Лука Брайков (Арнаутец) (1922)
Чешма в Копривщица на името на Лука Брайков (Арнаутец) (1922)
Вид чешма
Местоположение Копривщица,  България
Архитект неизвестен
Стил възрожденски
Статут действаща
Състояние

реставрирана

Копривщенските чешми в Общомедия
Чалъкова чешма построена от Нешо Т. Чалъков

Без Копривщенските чешми духа и облика на града и неговите улици би бил съвсем различен – на тях е изписана историята на града в години и имена, отдавна отминали, но останали вдълбани в камъка от който са градени. На лицата на някои чешми са оформени паметни надписи: „Пийни, пази и благослови Копривщица“ и „За вечен спомен и душевно спасение“ както и „изтоникъ сей“ (този източник) построи ... и следва името на дарителя [1]или в някои случаи – на майстора. Копривщенските чешми са градени както от местният сивозелен гранит, така и от най-обикновен камък а за текста понякога се използва и мрамор. Когато една чешма е рухвала под ударите на времето, надписът е съхраняван и взиждан в нова постройка.[2]

Чешмите в град Копривщица имат имена – на дарителя, с чието иждивение (разноски, разходи) е построена, или указва характерна черта на инициатора на построяването. Някои от споменаваните имена на чешми са: Бобева, Владикова, Керекова – най старата от всички, Чалъкова, Десьовска, Моравенова, Циганска, Пипалова, Хадживълкова, Мирчова, Бенева, Попстоянова, Нешко, Райновец, Арнаутец и мн. други.[2] Копривщенци градят чешми не само в града, но и в посещавани местности в околността. Вода тече от улуците на построените чешми в околностите на в. Белия камък („Чатал чучур“), Чардашко дере („Путка чучур“), Рошава могила а има и няколко по пътя водещ към в. Богдан и по поречието на Петрешка и Бяла река („Бялата вода“, „Пачи крак“ и „Осмицата“) и по пътя за град Стрелча.

Някои по-забележителни чешми[редактиране | редактиране на кода]

Керекова чешма – построена е от рода Керекови през 1751 г. и е отбелязана със Соломонов печат, поставен като знак на майсторите и с цел да бъде предпазена от разрушаване. Друга украса тук са контурно изсечените стомна и бъклица с цветя, а на корниза в хоризонтално положение са оформени релефно женска фигура в ляво и мъжка – в дясно. Смята се, че това е остатък от традицията за символично вграждане на сянка в основите на градежа. Намира се в центъра на града на границата между Арнаут махала и Бяло камъне, срещу едноименния мост.[2]

Райновец – построена от женското благотворително дружество „Благовещение“ през 1901 г.[3] Намира се на малък площад наречен „Изгорът“ или „Жупата“,[2] на кръстопътя на улица „Константин Доганов“, ул. „Георги Тиханек“ и ул. „Полковник Кесяков“, на кратко разтояние от архитектурния комплекс Доганови къщи.

Пейовска чешма – строена е от ръцете на хаджи Геро Добрович през 1826 г. и е вградена в оградният дувар на родната къща на Евлампия Векилова, срещу моста на Сурля дере, носещ същото име – Пейовски мост.[2]

Михаил-Маджарова чешма – построена 1947 г., намира се в подножието на Маджаровият парк и бюст-паметника на Михаил Маджаров, дарен на храм Успение на Света Богородица, почти в края на улица Геренилото.[2]

Гаврилова чешма – в източният зид на храма Успение на Света Богородица се намира източник граден от архимандрит Гаврил, калугер от Рилския манастир.[2]

Чалъкова чешма – построена е от Вълко Чалъков през 1840 г. и се намира в близост на паметния мемориал „Първа пушка“ срещу Чалъковия мост над Бяла река.[2]

Чалъкова чешма – построена е от Нешо Т. Чалъков през 1825 г., прекръстена по-късно на Десьовска, намира се до Чалъковата къща, роден дом на Вълко и Стоян Чалъкови точно срещу Десьовската къща на ул. Любен Каравелов. В двора на Чалъковата къща също има чешма от 1826 г. със стилизирани кипариси за украса.[2]

Моравенова чешма – Построена е през 1843 година от прочутия по онова време Уста Гавраил от Одрин със средства на ктиторите Рашко и Петко Моравенови. Има релефна фигурка на гълъб, риба и езически символи свързани в композиция, изобразяваща змия в движение, която е уловила жаба. Чешмата е вградена и зида на храм Свети Николай, на границата на Средна и Тороман махала.[2]

Попстоянова чешма – строена през 1857 година.[2]

Мирчова чешма – Построена е от копривщенеца Тодор Мирчов през 1857 г. и е най-голямата от всички в Копривщица. Намира се на улицата непосредствено над зданието на гимназия „Любен Каравелов“.[2]

Чешма в чест на Рашко Маджаров и кооперативното водоснабдяване в града и региона.[4] Намира се в парка на площад „20-ти Април“.

Арнаутец – построена е през 1922 г., скромна чешма изградена от обикновени недялани камъни без допълнителна украса от името на Лука Ив. Брайков и е първа по поречието на река Петрешка.[5]

Чешма от хаджи Ненчо Палавеев – по пътя за София.

„Трудовакът“ – старата украсена с барелеф на войник с кирка – строена от войници от Трудовата повинност по времето на Александър Стамболийски, във връзка със строежа на стария, вече не фунциониращ път Копривщица – Пирдоп. Новата чешма от 1976 г. в чест на 100 годишнината на Априлското въстание се намира на строеното през 1971 г. ново трасе за град Пирдоп.

Чешма „Баба Невена“ – построена е през 2007 г. от изработилият десетки чешми в града и околностите му Евгени Самодивеков. Намира се на около 6 км. по пътя за Пловдив, в непосредствена близост с паметника на унтер-офицер Аврелиян в м. Джафарица.[6]

Чешма „Отец Паисий“ – строена през 1938 г. в памет на народния будител Отец Паисий, намира се в района на Кучешки дол, десен приток на река Шириней.[7]

Любчова чешма – намира се в подножието на парка „Баркиш“ и е построена през 2001 г.[8]

Украса на чешмите в Копривщица[редактиране | редактиране на кода]

Соломоновият печат присъства върху много от копривщенските възрожденски каменни чешми в България. Тъй като не става дума за декоративен или конструктивен елемент или розета, както погрешно е разглеждан в някои случаи е естествен въпросът по каква причина намира приложение в много от обществените постройки в града. Смята се че това е символ на майстори-масони. Членовете на ложата са се ползвали с привилегии в Османската империя, а наличието на Соломоновият печат предпазва градежа от разрушаване.[2]

Освен споменатият вече Соломонов печат, друг често употребяван графичен символ е и Свастиката. Тя е знак на огъня и движещото се Слънце, заради кръстовидно разположените стъпала, които наподобяват безконечното движение на светилото по небесният свод. Копривщенските чешми редовно са украсявани с въжеобразен фриз, разделящ разположената отгоре част с описателния текст, от нишата (пезул),[9]предназначена за черпака, от който се пие вода и чучура. Всички тези елементи са разполагани в плитка ниша в характерният за копривщанските постройки бароков стил.[10]Рамката на тези ниши е допълвана с езически символи във вид на жаба, риба, змия или гълъб. Най-отдолу има дренажно корито предназначено за водопой на добитъка. [2]

Рибата в християнското изкуство е свързвана с името на Иисус Христос, змията, захапала жаба е свързана с поверието за опазване на водите на изворите. С Копривяица са свързвани вярвания, че всяка вода има свой стопанин и закрилник. Този пазител не прави злини на хората, а те от своя страна не му посягат и гледат да не го гневят. Поверия разказват за излизащи от изворите големи змии с човешки глави и с крила. Над други пък се явявал голям бял овен или птица, а понякога и самодиви дошли да се къпят и решат косите си.[2]

Водоизточниците са градени по такъв начин, че от тях да лъха тайнственост, усилвана от светлосенките, белязани от деня върху камъка и сивозелената патина по чучурите.[2]Чучурите неизменно са поставяни толкова ниско, че човек трябва да се наведе и ниско да се поклони на водата, и едва тогава да утоли жаждата си.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цитира се текста на Моравенова чешма, Керекова чешма и Арнаутец
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р Копривщица. Библиотека „Роден край“. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Михаил Тошков. Пътниче, пийни и помени. София, ОФ, 1980. с. 312 – 316.
  3. Теофилов, П. „Копривщица пътеводител“. Изд. „Наука и изкуство“. София, 1962. с. 54
  4. Цитира се текста от надписа на чешмата
  5. Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.
  6. Bghiking.weebly.com. Копривщица – връх Буная – Копривщица. Посетен на 21 октомври 2021
  7. Kzref.org. Стрелча – Копривщица. Посетен на 23 април 2022
  8. Илиев, Божидар Захариев. Забележителности на град Копривщица. // theo.inrne.bas.bg. Посетен на 29 юни 2022.
  9. Стоичков, Янчо. За архитектурата на Копривщица. София, Техника, 1977. с. 82.
  10. В наричаният „Български бароков стил“ са оформяни „кобиличните“ фронтони на Лютовата и Млъчковата къща и къщата на Тодор Каблешков, също така на старото училище и читалището, както и горните сводове на кованите порти в града.