Луи Леже

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за френския филолог. За дипломата, чието име носи централна софийска улица вижте Леандър Леге.

Луи Леже
Louis Léger
френски славист
Луи Леже през 1895 г.
Луи Леже през 1895 г.

Роден
Починал
30 април 1923 г. (80 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Професия писател, учен-славист
Научна дейност
Област филология, етнография
Образование Парижки университет
Работил в Сорбона
Колеж дьо Франс (1885 – 1923)
Публикации „La Bulgarie“ (1885)
Членува в Българско книжовно дружество
Академия за надписи и художествена проза
Повлиял Андре Мазон
Луи Леже в Общомедия

Луѝ Пол Марѝ Лежѐ (на френски: Louis Paul Marrie Léger) е френски славист.[1] Почетен член на Българското книжовно дружество (1884), член на френската Академия за надписи и художествена проза (Académie des inscriptions et belles-lettres) в Париж и на академиите на науките в Санкт Петербург, Белград и Букурещ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва право в Париж. Води курс по славянска литература в Сорбоната, след това в Колеж дьо Франс. През 1868 г. защитава докторската си дисертация на тема „Св. св. Кирил и Методий“.

След Средногорското въстание и Баташкото клане (1876) пише редица статии във вестници и списания в защита на българите. През 1882 г. посещава България – „класическите долини, напоявани от водите на Марица и Искър“, според думите му. Впечатленията си от това пътуване излага в книгата си „Сава, Дунав и Балканите“ (1883).

През 1885 г. заема катедрата по славянски езици и литература в Колеж дьо Франс. Първите му лекции са посветени на България до времето на Пазвантоглу, представено и в автобиографията на Софроний Врачански, която той превежда на френски език. През същата година издава книгата „La Bulgarie“.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Някои от многобройните му трудове са:

  • Chants héroïques et chansons populaires des Slaves de Bohême, Paris, Librairie internationale, 1866
  • La Crise autrichienne („Австрийската криза“), Paris, 1868
  • Славянският свят (1873)
  • Славянски проучвания (1875),
  • Grammaire russe („Руска граматика“), Maisonneuve, 1877
  • Histoire de l'Autriche-Hongrie („История на Австро-Унгария“), Paris, 1879
  • Nouvelles études slaves histoire et littérature („Нови славянски проучвания“), 1880
  • Recueil de contes populaires slaves, Ernest Leroux, Paris, 1882
  • „Cours de Louis Léger, leçon d’ouverture au Collège de France“, Revue bleue politique et littéraire, 1885
  • La Bulgarie („България“), Paris, 1885
  • Nouvelles études slaves histoire et littérature („Нови славянски проучвания“), 1886
  • Russes et Slaves, études politiques et littéraires („Руси и славяни“, в 3 ч. – 1890, 1896 и 1899), Hachette, 1890
  • Le monde slave, études politiques et littéraires („Славянският свят: Политически и литературни студии“), Hachette, 1897
  • La Mythologie slave („Славянска митология“), 1901
  • Турци и гърци против българи в Македония (1904)
  • Nicolas Gogol („Николай Гогол“), 1913
  • Moscou („Москва“), 1904, 1910
  • Сърби, хървати и българи (1913)
  • Le panslavisme et l'intérêt français, Flammarion, Bibliothèque de philosophie scientifique, 1917

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) Биографична справка за Луи Леже, сайт на ИС на Архивите на Руската академия на науките.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]