Леандър Леге
| Леандър Льоге | |
| френски дипломат | |
.jpg) | |
| Роден |
11 септември 1833 г.
|
|---|---|
| Починал | 13 февруари 1887 г.
|
Леандър Франсоа Рьоне льо Ге или Льоге (на френски: Léandre François René le Gay/Legay), известен в България като Леге, е френски дипломат, вицеконсул в София по време на Априлското въстание (1876 г.) и Руско-турската война (1877 – 1878).
След войната е консул в Бургас.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Леандър Льо Ге е роден на 11 септември 1833 г. в Кюйе, област Майен, Франция в семейството на провинциален нотариус. Завършва право и стажува в Рен. Проявява надареност и изучава чужди езици. Научава английски, италиански, испански, турски, персийски и други.[1]
Започва дипломатическата си кариера в Александрия, след което работи във френските мисии в Тунис и Джеда, където през 1870 – 1874 година е помощник-драгоман във вицеконсулството.[2] Голям познавач на народите на Османската империя. През месец октомври 1874 година получава назначение начело на новосъздаденото вицеконсулство в София, открито заради планираното изграждане на железопътна линия през града, което обаче е отложено с години.[3] В своите доклади от следващите две години той е силно критичен към местната администрация и въобще към турците и мюсюлманите.[4]
По време на Априлското въстание (1876) подкрепя българската национална кауза. Призовава турските власти да сложат край на репресиите. По този начин успява да спести много страдания на народа, когото обиква и защитава.
В първите месеци на Руско-турската война София е превърната в главен снабдителен пункт на турската армия. Там са складирани значителни количества боеприпаси. След разгрома на Орханийската турска армия и приближаването на Руската армия през декември 1877 г. е планирано градът да бъде изгорен. Чуждестранните дипломати са предупредени да се евакуират. Вместо това френският вицеконсул Льо Ге и италианският Вито Позитано организират съпротивата на града и водят успешни преговори с командващия турските сили Осман Нури паша да запази града от разрушение. Йозеф Валдхард, вицеконсул на Австро-Унгария, се присъединява към акцията.
След периода си в София за кратко е в Босна, а от 1878 до 1882 г. е консул в Бургас. Тук той отново критикува остро местната администрация, отбелязвайки, че в „резултат на неопитността, пословичната им неспособност и съмнителна честност“ българските чиновници са също толкова неефективни, ако не и повече от турците.[5]
Общинският съвет на София с протокол от 26 май 1878 г. обявява Леандър Льо Ге за почетен гражданин на София и наименува една от най-големите тогава търговски улици на негово име. И до днес тази улица в центъра на столицата носи неговото побългарено име „Леге“. С това име той е станал герой в романа на Стефан Дичев „Пътят към София“ и във филма, заснет по него.[1]
Леандър Льо Ге умира на 13 февруари 1887 година в Яфа, днешен Израел.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Леандър Льоге в Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 275
- ↑ Везенков 2019, с. 238.
- ↑ Везенков 2019, с. 246.
- ↑ Везенков 2019, с. 228.
- ↑ Везенков 2019, с. 228 – 229.
- ↑ Френско посолство в България. Резиденцията на Франция в София // Посетен на 21 октомври 2025.
- Цитирани източници
- Везенков, Александър. Преплетените географии на Балканите: за границите на региона и на дисциплината // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 4. Понятия, подходи и (само)репрезентация. София, Нов български университет, 2019. ISBN 978-619-233-035-4.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Мишев, Марио. Льо Ге и Позитано – покровителите на българския народ // 13 юни 2013. Посетен на 12 април 2017.
- ((fr)) История на френско-българските отношения Архив на оригинала от 2007-10-12 в Wayback Machine.
|
