Направо към съдържанието

Йозеф Валдхард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йозеф Валдхард
дипломат
Роден
1819 г.

Йозеф Валдхард (на немски: Josef Waldhart), срещано също като Йозеф Валхард, е дипломат от Австро-Унгария.

Той е заместник-началник на канцеларията на Генералното консулство в Букурещ и заместник на барон фон Едер, след което е вицеконсул, оглавяващ имперската дипломатическа мисия в София по време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878).

През 1868 г. Валдхард разпространява дезинформация срещу българина Костаки Панайот - кмет на Букурещ, че стои начело на Българския революционен комитет, а общинската власт съдейства на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа да премине Дунав[1].

След разгрома на Орханийската турска армия през декември 1877 г. и приближаването на руските войски Валдхард се присъединява към акцията на френския и италианския консул Леандър Леге и Вито Позитано за спасяване на София от планираното и заповядано от Сюлейман паша – палача на Стара Загора, пълно изгаряне на града и неминуемата при това разправа с християнското му население.

На името на консула днес е наречена улица „Йозеф Валхард“ (изписвана на латиница: Yozef Valhard) в София до Симеоновско шосе при дипломатическите резиденции в квартал „Витоша“, район Студентски (Карта).

  1. Петър Димитров-Рудар, В търсене на истината, ИК „Пенсофт, БАН“ 2001, с. 107