Паметници и мемориали в Копривщица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паметници и мемориали в Копривщица
В памет на Дончо Ватах войвода
В памет на Дончо Ватах войвода
Местоположение Копривщица,  България
Състояние много добро

По българската земя има безброй места на слава, но някои и не без основание считат град Копривщица за непревзимаема крепост и столица на народното възраждане.[1]

Мавзолей костница в чест на Априлци – с параклис, построен по случай 50-годишнината на Априлското въстание стреожа започва през 1926 и завършв апрез 1928 г. по проект на арх. Пантелей Цветков. Има два етажа с размери 1200/1200/1100 см. и купол с металическа обковка, завършващ с кръст. Строителството е извършено със средства на х. Ненчо Палавеев от местни каменоделци.[1]

Мемориално-възпоменателен комплекс Барикадите – построен по инициатива на комитет за изграждането му през 1965 г. за увековечаване паметта на загиналите партизански командири и комисари. Участват подразделения на армията, месни жители със средства и труд в рамките на ТКЗС от Копривщица и региона. Извършва се строеж на пътя до там и до м. „Меде дере“ и с. Старосел, извършва се и елекрификация на обекта. Мемориално-възпоменателен комплекс включва в себе си туристически дом на три етажа с хотел-ресторант със заседателна зала, туристическа кухня и музейна сбирка.[1][2]

Паметникът на 16-те и надгробният паметник на Страхил – комплекс от паметници, строени едновременно и придружават мемориално-възпоменателния комплекс „Барикадите“, тържественото им откриване е на 6 юли 1969 г. Изработката е дело на Джоко Радивоевич, като скулптора отказва да приеме авторски хонорар.[1]

Паметникът на 16-те е съграден от врачански камък. Представлява горящ факел, като встрани от него са издълбани образите на 14 партизани загинали на 8 август 1944 г.[1]

Паметник на Велко Йончев и Кунчо Фитлеков – в местността „Петдесятница“ е изградена скулптурна композиция, представляваща вплетените тела на живо изгорените партизани.[1]

Гроб на Страхил – на това место, в каменни морени са оформени бюст-барелефи на загиналите на 8 юли 1944 г. в с. Старосел партизани от бригадите „Г. Бенковски“ и „В. Левски“.[1]

Мемориален комплекс Братска могила – създаден е в памет на загиналите в Съпротивата и Втората световна война (1923 – 1945) на „Бит пазар“ по проект на Георги Гергов и Иван Кесяков през 1958 г.[1]

Мермориален комплекс „Човекът, що даде фаталният знак – издигнат е в памет на Георги Бенковски и хвърковатата чета с девиза „Ставайте робове, аз неща ярем“ по проект на Христо Танев и Петко Татаров през 1976 г.[1]

Барелеф в памет на обявяването на Априлското въстание – изработен от Анастас Дудулов през 1928 г. до моста на „Първата пушка“. Представлява гранитен блок със стъпаловидна основа с размери 250/240/30 см. В него е вградена бронзова отливка-барелеф на въстанник с пушка, а над него – ечаща църковна камбана. От едната му страна са издълбани имената на четниците от отряда на Георги Тиханек, чийто изстрел слага началото на Априлската епопея. От другата страна на изобразеният въстаник е положен текст в прослава на събитията от 1876 г.[1]

Паметник на Любен Каравелов – пред СУ „Любен Каравелов“ изработен от Надежда Петренко и Иван Сиврев. Въздигнат е от черно смолянско габро и представлява единен комлекс с училищаната сграда.[1]

Паметник на Тодор Каблешков – изработен от Йордан Гаврилов и Георги Папагалов през 1980 г. в близост до дома на революционера, в малък парк. Има оформен фундамент от гранитни блокчета. Фигурата на героя е обърната към изгрева на Слънцето, излята е от бронз и е висока 290 см.[1]

Паметник на загиналите в Балканските войни (1912 – 1013) – изработен от Ат. Петров през 1914 г. в двора на старото училище. Пресеченият четиристенен пирамидален обелиск е направен от черен, полиран гранит с размери 300/55/55 см. От двете му страни се четат надписи с имената на загиналите в тези войни 53-ма копривщенци. Във височина паметника завършва с православен кръст.[1]

Паметник на Аврелиан – (неизв. – 29 декември 1877, стар стил) – казак, загинал за освобождението на Копривщица. Намира се в местността „Джафарица“, срещу другата забележителност по тези места – „Сополивите камъни“, на около 6 км. по пътя към град Стрелча. Аврелиан е руски казак от първа конна бригада на II-ра гвардейска дивизия. Паметникът е направен по поръчка на местен инициативен комитет, съставен от общественици и културни дейци и е изграден с обществени средства. Има вид на пресечена пирамида с размери 300/150/130 см. съставена от поредица гранитни блокчета увенчана с голям кръст.[1]

Надгробен паметник на Димчо Дебелянов – изработен от Иван Лазаров през 1934 г. в двора на храм „Успение на Пресвета Богородица“ във връзка с пренасянето на тленните останки на поета от Демир Хисар в Копривщица. Изработен е от айтоски андезит (куршум камък) с размери 200/140/70 см.[1]

Паметник на Салчо Василев – архитектурен паметник на убитите преди 9 септември 1944 г. Салчо Василев, Нешо Шабанов и Георги Мандулов. Намира се на около 15 км. от Копривщица близо до „Лъженския мост“, в района на яз. „Душанци“. Изработен от каменоделеца Атанас (Танчо) Юруков през 1956 г. Изпълнен е от куполообразна гранитна морена.[1]

Паметник на Иван Кривиралчев и Христо Тороманов – направен е в памет на двамата ятака на партизанския отряд „Георги Бенковски“ – малолетния Иван Кривиралчев и Христо Тороманов, убити на 31 март 1944 г. Намира се на малка могила в местността „Голям поп“ на около 7 километра от града по пътя за хижа „Павел Делирадев“. Направен е от гранит с размери 120/90/30 см. от копривщенския каменоделец Атанас Юруков със средства на Найден Кривиралчев през 1954 г.

Бюст-паметник на Любен Каравелов – изработен по проект на Петър Балабанов през 1956 г. и е поставан в двора на родния дом на революционера. Състои се от пиедестал изработен от Атанас Юруков и бюст с размери 130/100/50 см.[1]

Бюст-паметник на Георги Бенковски – изработен от Минков през 1962 г. в двора на родния му дом от гранит с размери 110/60/30 см. Бюстът е направен от айтоски андезит а постамента – от гранит, който е направен от Атанас Юруков.[1]

Бюст-паметник на Найден Геров – изработен е от скулптура Минков през 1960 г. и се намира пред родният дом на писателя. Скулптурата има пиедестал и бюст с размери 190/60/50 см. бюстът е направен от айтоски андезит, а постамента от гранит. Първоначално е поместен в двора на старото училище но през 1973 г. по случай на 150-годишнината на Найден Геров е преместен на сегашното си место.[1] Паметникът е повреден при пътен инцидент и при подмяната на бюста губи около 40 см. от височината си и вече не е зеленикав а почти бял на цвят.

Бюст-паметник на Антон Иванов – изработен е от скулптура Крум Дерменджиев с размери 110/90/30. Паметника е открит през 1962 година.[1]

Бюст-паметник на Яко Доросиев – организационен секретар на ЦК на БКП, самоубил се в София през 1942 г. Архитектурно-скулпурният паметник е направен през 1968 г. и се състои от гранитен пиедестал и бронзов бюст с размери 110/90/30 см. Бюстът е дело на професор Иван Фунев, а пиедестала е от Атанас Юруков. Намира се в двора на къща музей „Яко Доросиев“,[1] превърнат през 2012 г. в Музей на просветното дело.

Бюст-барелеф в памет на Димчо Дебелянов – намира се в малката градинка на ул. „Геренилото“ и е изработен през 1965 г. от срубският скулптор Джоко Радивоевич. Гранитният отломък има размери 160/120/60 см., в който е направена релефната фигура на поета.[1]

Паметник на Марин Тодоров – от Челопеч и се намира се в местността „Градище“ на около три километра от град Копривщица по пътя за София. Направен в памет на един от първите партизани, който загинал на това место в сражение с полицията на 22 февруари 1942 г. Представлява постамент и гранитна плоча с размери 60/40/25 см. и е открит през 1968 г.[1]

Паметник на Петко Кълев – изработен е от каменоделеца Стоян Тренов през 1961 г. Посветен на загиналият при злополука в гората през 1941 г. деец на нелегалната организация на БКП. Намира се на около 15 км. от града в местността „Вълк“ в близост до тогава съществуващия бук наричан „Пирон дърво“. Изработен е от гранитен блок с размери150/100/70 см.[1]

Паметник в чест на Найден и Петко Попстоянови – открит е през 1966 г. и се намира се в парка на кооперативния пазар, където се е намирала родната им къща. Има размери 150/130/30 см и е направен от гранитна скала.[1]

Чешма-паметник на Георги Бенковски – гранитна морена поставена през 1971 г. пред родният дом на революционера, сега Къща музей „Георги Бенковски“. Чешмата е изработена от копривщенския каменоделец Атанас Юруков с размери 170/110/40 см.[1]

Бюст-паметник на Михаил Маджаров – изработен през 1947 г. от Иван Лазаров с размери 90/60 см. и се намира в „Маджаров парк“, дарен на храма „Успение на Пресвета Богородица“, като фундамента го прави значително по-висок. Бюста е направен още през 1934 г. и бил с кабинетно предназначение, а впоследствие става съставна част от паметника и е в своеобразен комплекс с намиращата се се в подножието на парка „Маджарова чешма“. [1]

Паметник на Борис Захов – убит при престрелка от полицията на 3 май 1944 г. Паметникът се намира се по поречието на Бяла река на левия и бряг на около два километра от града. Направен е от морена с размери 110/90/20 см. от Атанас Юруков.[1]

Чешма-паметник на Рашко Маджаров – съградена в негова и в чест на кооперативното водоснабдяване на Копривщица и региона. Намира се в парка на пл. „20-ти Април“. Има размери 180/180/250 см. и е издигната през 1930 г. от признателна Копривщица и софийската окръжна постоянна комисия[1].

Бюст-паметник на Рашко Маджаров – направен е в чест на заслужилият гражданин, залесител, радетел за електрифицирането на града и туристически деятел. Без постамента има размери 60/70 см. и е направен през 1943 г. от неизвестен скулптор, а фундамента е от Атанас Юруков. Паметника се намира в горският разсадник на одържавеното през 1920 г. Дружество за залесяване.[1]

Чешма-паметник на Дончо Ватах войвода – построена от Дирекция на музеите през 1970 г. в памет на войводата, по случай на 110 г. от гибелта му. Направена е от гранитен блок с размери 200/110/110 см. и се намира недалеч от мястото, където се е намирала родната къща на войводата, на левия бряг на река Петрешка, в непосредствена близост до другата чешма тук на името на Лука Брайков, наричана простонародно „Арнаутец“.[1]

Паметник на Антон Иванов – бронзовият паметник е изработен от А. Апостолов и П. Тодоров през 1984 г. се намира на централния административен площад.[1]

Надгробен паметник на Евтимий Сапунджиев – в двора на храм „Успение на Пресвета Богородица“, осветен на 24 юли 1955 г.[3]

Паметник на Иван Врачев – в парка на пл. „20-ти Април“ построен през 2008 г.

Бюст-барелеф на Петко Каравелов пред родния му дом.

Паметен надпис за поп Дончо Плачков – на лобното му място в местността „Чардашко дере“.

Надгробен паметник на Иван Джартазанов – погребан по негово желание в в местността „Света Петка“.[4]

Семейна гробница на х. Ненчо Палавеев – в двора на храм „Успение на Пресвета Богородица“. Наподобява саркофаг изработен от черен полиран мрамор с издълбани благодарствени слова на х. Ненчо отправени към неговите родители. На малък пиедестал с вградени портрети на тримата покойници е поставен пресъздаден от бял мрамор ангел, прегърнал православен кръст, висок почти колкото него. От двете страни на саркофага са засадени майсторски култивирани черници.

Мост в чест на 80-годишнината от Априлското въстание – мост над р, Тополница с паметен надпис, намира се на площад „20-ти април“.[5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници. София, Издателство на Отечественият фронт, 1980. с. 318 – 330.
  2. Към 2005 година обекта тъне в разруха.
  3. Draganbachev.com. Библиограгски указател списание духовна култура 1946 – 1965. Посетен на 11 октомври 2021
  4. Gorabg-magazine.info. Списание „Гора“, издание на Изпълнителна агенция по горите. Посетен на 11 октомври 2021
  5. Цитира се паметният текст

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]