Войнишки паметник (Копривщица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Войнишки паметник
Паметник на копривщенци, загинали в Балканската и Междусъюзническата войни
Паметник на копривщенци, загинали в Балканската и Междусъюзническата войни
МестоположениеКопривщица, Flag of Bulgaria.svg България
АрхитектАт. Петров
Тип на сградатаполиран, черен гранит
Конструкторместен инициативен комитет
Изграждане1914 г.
Височина300 см.
Състояниеподдържан
Иван Лазаров. Те победиха

Паметник на загиналите в Балканските войни (1912 – 1913 г.) в Копривщица е паметник изработен от Ат. Петров през 1914 г., намиращ се в двора на старото училище. Пресеченият четиристенен пирамидален обелиск е направен от черен, полиран гранит с размери 300/55/55 см. От двете му страни се четат надписи с имената на 53-ма от загиналите в тези войни копривщенци. Във височина паметника завършва с православен кръст.[1]

Паметен текст[редактиране | редактиране на кода]

Въ паметъ на славно загиналите герои копривщенци въ Освободителната и Мездусъюзнишка войни прѣзъ 1912 – 1913 г.

Народъ който помни миналото и живѣе съ историята си той има велико бѫдеще.

Семейството на Пейо Плачков, брат на поп Дончо Плачков[2] е единственото в България дало три жертви по време на войните 1912 – 1918 г. – полк. Михаил Пеев-Плачков, майор Владимир Пеев-Плачков и майор Атанас Пеев-Плачков. От четирима сина им остава само техния брат Иван Пеев-Плачков.[3]

Запасният ефрейтор от Копривщица Илия Дрехаров, участник в Балканската, Междусъюжническата и Първата световна войни през 1912 г. се заблудил при патрулиране на Чаталджа и бил пленен от турците. Турският паша командващ противника му подарява свободата, като го посочва на своите офицери и войници за пример, връща му оръжието и го изпраща в българските линии поради неговото достойно и смело държание, за което е издадено „Свидетелството за народна признателност на ефрейтор Дрехаров, загинал 1916 г.“. Загива на 1 декември 1916 г., в битка при село Комана в Румъния и е погребан на позицията.[4][5] Това е единствен случай през цялата Балканска война. Във войните града дава около петстотин души жертви.[6]През 1910 година Копривщица наброява 3193-ма жители.[7]

Именна на загинали[редактиране | редактиране на кода]

Копривщенци загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна войни[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници. София, ОФ, 1980. с. 318 – 330.
  2. Geni.com. Пейо Плачков. Посетен на 3 април 2022
  3. а б в г Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.
  4. Антиквар нареди в картички историята на Копривщица. // duma.bg. Посетен на 9 септември 2022.
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 22, л. 8.
  6. Каблешкова, Райна. Участието на копривщенци в балканските войни 1912 – 1913 г. Пловдив, Регионален етнографски музей, 2014.
  7. Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Професор А. Иширков. „Градъ Копривщица“. 1926 г. с. 252

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]