Войнишки паметник (Копривщица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Войнишки паметник
Паметник на копривщенци, загинали в Балканската и Междусъюзническата войни
Паметник на копривщенци, загинали в Балканската и Междусъюзническата войни
МестоположениеКопривщица,  България
АрхитектАт. Петров
Тип на сградатаполиран, черен гранит
Конструкторместен инициативен комитет
Изграждане1914 г.
Височина300 см.
Състояниеподдържан
Иван Лазаров. Те победиха

Паметник на загиналите в Балканските войни (1912 – 1913 г.) в Копривщица е паметник изработен от Ат. Петров през 1914 г., намиращ се в двора на старото училище. Пресеченият четиристенен пирамидален обелиск е направен от черен, полиран гранит с размери 300/55/55 см. От двете му страни се четат надписи с имената на 53-ма от загиналите в тези войни копривщенци. Във височина паметника завършва с православен кръст.[1]

Паметен текст[редактиране | редактиране на кода]

Въ паметъ на славно загиналите герои копривщенци въ Освободителната и Мездусъюзнишка войни прѣзъ 1912 – 1913 г.

Народъ който помни миналото и живѣе съ историята си той има велико бѫдеще.

Семейството на Пейо Плачков, брат на поп Дончо Плачков[2] е единственото в България дало три жертви по време на войните 1912 – 1918 г. – полк. Михаил Пеев-Плачков, майор Владимир Пеев-Плачков и майор Атанас Пеев-Плачков. От четирима сина им остава само техния брат Иван Пеев-Плачков.[3]

Запасният ефрейтор от Копривщица Илия Дрехаров, участник в Балканската, Междусъюжническата и Първата световна войни през 1912 г. се заблудил при патрулиране на Чаталджа и бил пленен от турците. Турският паша командващ противника му подарява свободата, като го посочва на своите офицери и войници за пример, връща му оръжието и го изпраща в българските линии поради неговото достойно и смело държание, за което е издадено „Свидетелството за народна признателност на ефрейтор Дрехаров, загинал 1916 г.“. Загива на 1 декември 1916 г., в битка при село Комана в Румъния и е погребан на позицията.[4][5] Това е единствен случай през цялата Балканска война. Във войните града дава около петстотин души жертви.[6]През 1910 година Копривщица наброява 3193-ма жители.[7]

Именна на загинали[редактиране | редактиране на кода]

Копривщенци загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна войни[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници. София, ОФ, 1980. с. 318 – 330.
  2. Geni.com. Пейо Плачков. Посетен на 3 април 2022
  3. а б в г Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.
  4. Антиквар нареди в картички историята на Копривщица // duma.bg. Посетен на 9 септември 2022.
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 22, л. 8.
  6. Каблешкова, Райна. Участието на копривщенци в балканските войни 1912 – 1913 г. Пловдив, Регионален етнографски музей, 2014.
  7. Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Професор А. Иширков. „Градъ Копривщица“. 1926 г. с. 252
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 114, 105.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]