Петко Татаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петко Татаров
български архитект
Роден
14 ноември 1925 г. (93 г.)
Националност Флаг на България България
Архитектура
Академия в Ленинград
Направление архитектура

Петко Златанов Татаров е български архитект.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 14 ноември 1925 г. в село Смилец, община Стрелча, Пазарджишко.

Член на Работническия младежки съюз (РМС) от 1940 г., а на Българската комунистическа партия (БКП) от 1945 г. За противодържавна дейност е съден и изключен от гимназията (1943), партизанин в партизански отряд „Георги Бенковски“ (1944).

Завършва архитектура в Ленинград през 1955 г. Работи н „Софпроект“ (1960-62), в Мали (1962-64), главен проектант в „Главпроект“ (1964-66), главен директор на Научния център при Комитет по туризма (1973-78), главен директор на КНИПИ „Металпроект“ от 1978 г.

Изработва генерални планове за градовете Мопти и Сегу в Мали (1962-64). Ръководител на колективе проектирал реконструкцията на квартал Лозенец в София (1964-65). Проектирал множество паметници в България.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1968.
  • Труфешев, Николай. Современное монулентальное искуство Болгарии. Издателство „София-прес“, София, 1977.
  • Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981.
  • Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
  • Енциклопедия България в 7 тома, т.6 (С-Ти), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1988 г.
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г.