Болеслав Кобордо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Болеслав Кобордо
руски офицер
Роден
Минска губерния, Руска империя
Починал
неизв.
Руска империя

Националност  Русия

Болеслав Константиновеч Кобордо (на руски: Болеслав Константинович Кобордо) е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Болеслав Кобордо е роден на 4 август 1831 г. в Минска губерния в семейството на католически потомствен дворянин. Завършва Минската класическа гимназия и се ориентира към военното поприще. Постъпва на военна служба като редови войник. Произведен е в първо офицерско звание прапорщик през 1854 г.

Участва в Кавказката война (1863-1864) като командир на рота. Награден е с орден „Свети Станислав“ III степен с мечове (1864).

Участва в Руско-турската война (1877-1878). Командир на 1-ви батальон от 11-и Псковски пехотен полк с повишение във военно звание подполковник При атаката на Ловеч ва 22 август 1877 г. е ранен смъртоносно командира на полка полковник Александър Кусов. Подполковник Болеслав Кобордо незабавно поема командването на полка и се бие храбро при превземането на редут № 5. Повишен е за боево отличие във военно звание полковник и е награден с орден „Света Ана“ II степен с мечове. Проявява се в третата атака на Плевен. Отличава се при освобождението на Етрополе и зимното преминаване на Стара планина. Награден е със златно оръжие „За храброст“ и орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове и бант (1878).

След войната е командир на 11-и Великолуцки пехотен полк (1878-1894). Повишен е във военно звание генерал-майор с назначение за командир на 2-ра бригада от 9-а пехотна дивизия (1894-1896). Излиза в оставка с повишение във военно звание генерал-лейтенант (1896).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • История Псковского пехотного Генерала-Фельдмаршала Князя Кутузова-Смоленского полка. 1700-1881. Тип. А. Иванова, Москва, 1883.
  • Список генералам по старшинству. Санкт Петербург, Составлен по 1 сент. 1891 г.