Сиприен Робер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сиприен Робер
Роден
1807 г.
Починал
около 1865 г. (58 г.)
Научна дейност
Работил вКолеж дьо Франс

Сиприѐн Робѐр (на френски: Cyprien Robert) е френски лингвист, един от основателите на славистиката във Франция.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 февруари 1807 година в Анже.[1]

Сиприен Робер е един от основателите на славистиката във Франция. На него се дължи добавянето на Адам Мицкевич в курса по славянски език и литература в Колеж дьо Франс (1845 – 1857). Редактор на Revue des Deux Mondes, където публикува множество статии, посветени на славянския въпрос.[2]

През март 1848 година създава Дружеството за еманципация на славянските народи в Париж (по-често наричано „Славянското общество“). През пролетта на 1848 г. то наброява близо 200 членове, от които 80 % са поляци; сред тях привържениците на княз Чарториски са мнозинство.[3]

След като приключва заниманията си със славистиката, Сиприен Робер се интересува от панлатинизма и представя в книга, озаглавена Le Panlatinisme, проект за конфедерация на народите от гало-латински произход: населението на Британските острови, това на Иберийския полуостров, французите, италианците, румънците и дори германците от левия бряг на Рейн. Реализирането на този проект би позволило политическото обединение на Запада под неоспоримата хегемония на Франция; това политическо тяло би било достатъчно мощно, за да се противопостави на „панславистка заплаха“, както и на американците и китайците.[4]

Той също така е за българо-сръбски съюз и създаване на съюз от гърци, балкански славяни и турци за противопоставяне на Руската империя, която се стреми да се наложи на Балканите.[5]

Член на Сръбското литературно дружество и Сръбското учено дружество.

Сиприен Робер пише за разпространението на българите на Балканския полуостров в труда си Les Slaves de Turquie. Serbes, Monténégrins, Bosniaques, Albanais et Bulgares. Leurs ressources, leurs tendances, издаден в 1844 година:

„ Независимо от преселенията и промените на местоживелищата на племената, сега, както и преди, географите посочват като граници на България: Тракия, Македония и Албания, три области, в които днес са уседнали голямо количество българи; днес в Македония това племе представлява ядрото на населението; там в целия югозапад, от планинските вериги между Кайлари [Кайляри], Хатица [Хатища], Острово и Верна [Бер] по долините на Ниауста [Негуш] и Водена [Воден] се говори сръбски и български, и само в юга на тази линия македонският селянин е грък. Една къса крайбрежнаа ивица от архипелага принадлежи изключително на славянски семейства, които притежават Бучук-Бечик [Кючук Бешик], Пазар-Джедид [Байракли], Долна Джумая и Сидеро-Кайеч [Сидерово]. В Солун броят на българските жители е така голям, че на този град не може да се гледа като на общо владение на гърци и славяни.[6][7] “

Сиприен Робер мистериозно изчезва през 60-те години на XIX век. Славистът Луи Леже напразно се опитва да открие следите му.[4]

Подбрани публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Le Monde gréco-slave (articles), Revue des deux Mondes, Paris, 1842 (lire en ligne)
  • Les Slaves de Turquie. Serbes, Monténégrins, Bosniaques, Albanais et Bulgares. Leurs ressources, leurs tendances, Paris, 1844 (lire en ligne)
  • Les Deux Panslavismes, situation actuelle des peuples slaves vis-à-vis de la Russie, Paris, 1847
  • Le Monde slave, son passé, son état présent et son avenir, Paris, 1852
  • Le Panlatinisme, Paris, 1860

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Françoise Huguet et Boris Noguès, «Les professeurs des facultés des lettres et des sciences en France au XIX siècle (1808-1880)», juin 2011, facultes19.ish-lyon.cnrs.fr
  2. ↑ Sylvie Aprile, Europe de papier : Projets européens au XIX siècle. Presses universitaires du Septentrion, 2016, p. 284-285. ISBN 2757414461
  3. ↑ Leszek Kuk, « Cyprien Robert, slavisant angevin et la grande émigration polonaise », Annales de Bretagne et des pays de l'Ouest, t. 99, n° 4, 1992, p. 511
  4. ↑ а б Leszek Kuk, « Cyprien Robert, slavisant angevin et la grande émigration polonaise », Annales de Bretagne et des pays de l'Ouest, t. 99, n° 4, 1992, p. 508
  5. ↑ Cyprien Robert, « Union bulgaro-serbe », In: Les Slaves de Turquie, II, Paris, 1844, pp. 337-346 (lire en ligne).
  6. ↑ Етнография на Македония, Извори и материали в два тома. Т. 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1992. ISBN 954-430-061-9. с. 72.
  7. ↑ Robert, C. Die Slawen der Türkei oder die Montenegriner, Serbier, Bosniaken, Albanesen und Bulgaren, ihre Kräfte und Mittel, ihe Sterben und ihr politischer Fortschritt. Dresden und Leipzig 1844. с. 164.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cyprien Robert в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Франция“         Портал „Франция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сиприен_Робер&oldid=11841830“.