от Уикипедия, свободната енциклопедия
Доброволци от Копривщица , участници в Българското опълчение по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.
Една част от тези българи са участници в Априлското въстание от 1876 г., след погрома на което са емигрирали в страни като Черна гора , Сърбия или Румъния . Други войни от тях взимат участие в Сръбско-турската война през 1876 г. в състава на сборна бригада под командването на генерал Михаил Черняев и след това се записват в редиците под Самарското знаме . Някои копривщенски опълченци изоставят гурбетчийството по далечни земи и се отправят за Кишинев или Плоещ , а някои дори настигат дружините по бойния им път, където се включват на място в опълченските дружини. Не малко копривщенски опълченци получават бойни отличия и офицерски звания като награда за храброст в битките. Полковник Константин Искров Кесяков е командир на Първа опълченска дружина.[1]
Александър Петров Кесяков (1858 – 1895) е български опълченец, роден в град Акерман в семейство на преселници от Копривщица . Завършва образование в Акерманското околийско училище през 1877 г. Същата година преследва Българското опълчение. Когато го настига при село Батак на 25 юни1877 г. е зачислен в първа рота на десета дружина. На 5 август е прехвърлен в Първа дружина под знамената на полковник Константин Кесяков .[2] [3]
Първа опълченска дружина[4]
Име
Забележка
Константин Искров Кесяков командир на дружината, полковник
Атанас Димитров
Атанас Яков Сърбов
Иван Атанасов убит на 19 юли 1877 г. при Стара Загора
Иван Събев Иванов
Кръстьо Бенев убит през август 1877 г. на Шипка
Лука В. Шишков
Лука Шасковски (Шимандрик) (неизв. – 1896), знак на орден „Св. Георги“ – IV ст.
Нешо Брайков (1850 – 1929), почетен гражданин на Габрово (1923), кмет на Хасково (1904 – 1905)[5]
Никола Георгиев Герджиков (неизв. – 1896)
Никола Стойнов Узунов медал „Никола Стоянов“
Никола Чичев (1851 – 1905)
Павел (Панчо) Ст. Брайков (1857 – 1926), почетен гражданин на Габрово, кмет на Хасково (1901 – 1902)
Петко Найденов Радомиров (неизв. – 1920), знак на орден „Св. Георги“ – IV ст.
Семен Ценев (неизв. – 1898)
Станьо Божилов Дюлгеров (1839 – 1931), знак на орден „Св. Георги“ – IV ст., кмет на Варна , околийски управител на Добрич , почетен гражданин на Габрово
Стоичко (Станчо, Стойчо) Николов Будаков (неизв. – 1898), знак на орден „Св. Георги“ – IV ст.
Христо Тренов Михайлов медал
Втора опълченска дружина[6]
Име
Забележка
Атанас Неделев (Недялков) Доев (Дойнов) (1848 – 1932)
Васил Шулеков
Георги Димов
Дончо Рашков Лигьов (1861 – 1939), почетен гражданин на Габрово
Иван Генчев Георгиев (Каварджика) (1856 – 1914)
Иван Личев Чичов
Иван Москов
Никола Атанасов Тороманов (1856 – 1932)
Петко Рашков Налбантов (1848 – 1951) почетен гражданин на Габрово, Велико Търново , Пловдив
Рашко Цоков Кучканеков (1857 – неизв.), почетен гражданин на Габрово
Сава Ненков (1853 – 1913)
Христо Иванов Цървулджиев (1854 – 1896)
Трета опълченска дружина[7]
Име
Забележка
Атанас Савов (1835 – неизв.)
Атанас Груев Иванов (1852 – 1907), знак на орден „Св. Георги“ – IV ст.
Ганчо Тодоров (1855 – неизв.)
Драгой Божилов (1858 – 1943), знак на орден „Св. Георги“ – IV ст.
Драгия П. Джангозов
Иван Личев Кехайов
Иван Павлов Кантарджиев
Иван Панчев Пенчев
Илия Иванов Врачев (1856 – 1912)
Илия Христов Видин
Илия Христов Загорчев (1847 – 1906)
Михаил Тодоров Кривиралчев (неизв. – около 1896), медал
Моско Г. Пандуров
Ненчо Матеев
Никола Пачев Пенчев (1851 – неизв.)
Никола Драгиев Папукчиев
Ненчо Стоянов Барбулов (1851 – 1929)
Нешо Денков Чипев
Павел (Панчо) Тодоров Тороманов (1851 – 1934), медал „За храброст“
Рашко Ненов (Анадолията)
Станьо Нягулов Нончев
Стоян Найденов Дрянков (1835 – 1901)
Тодор Андреев Кривиралчев
Тодор Стайков Табаков убит на Шипка
Четвърта опълченска дружина[8]
Име
Забележка
Васил Динчов Овчаров (1858 – 1911)
Димитър Ангелов
Иван Ганчев
Иван Генчев Паничаров
Иван Десев (Дечев) (1858 – 1919)
Иван Кънчев Кунчев
Илия Добрев Герасимов
Михаил Цанчев Будаков
Нешо Филипов Чипев (1854 – 1893)
Петко Попстоянов (1848 – 1925)
Рашко Стоянов Рашков (1852 – 1923)
Тодор Стойков Кълев (1855 – 1878), убит на Шипка
Пета опълченска дружина[9]
Име
Забележка
Гаврил Цоков Кънев (1835 – 1931), почетен гражданин на Габрово
Григорий (Георгий) Цанков (неизв. – 1878)
Десьо Матанов
Иван Събев Пандуров
Михаил Семков убит на Шипка
Найден Генчев Келчев (1849 – 1911), знак на орден „Св. Георги“ – IV ст.
Недко Лулчев Малеев (1853 – 1902), знак на орден „Св. Георги“ – IV ст.
Панчо Др. Дрехаров
Петко Десев Петков (1852 – 1929)
Рашко Кръстев Папукчиев
Рашко Бръсника
Стойчо (Стефан) Николов медал
Танас Найдов
Хараламби Белучев Локичев (неизв. – 1900), знак на орден „Св. Георги“ – IV ст.
Цанчо Будаков
Шеста опълченска дружина[10]
Име
Забележка
Александър Христов Карагьозов (1844 – 1900)
Васил Грозданов
Живко (Рашко) Кръстев
Перър Дончев
Стефан Николов
Стоян Мирков
Осма опълченска дружина[3]
Име
Забележка
Атанас (Алекси, Анастас) (1855 – неизв.)
Нестор Христов
Девета опълченска дружина[3]
Име
Забележка
Ганчо Тодоров (1855 – неизв.)
Десета опълченска дружина[3]
Име
Забележка
Александър Петров Кесяков (1858 – 1895), знак на орден „Св. Георги“ – IV ст.
Неизвестно от коя дружина[3]
Име
Забележка
Димитър Стоев Векилов (1856 – 1895)
Иван Ганчев Пинджеков
Никола Цаков Тороманов
Рашко Зайков
Библиотека Роден край. Копривщица. Иван Врачев, Колю Колев. Теодоси Врачев. Участието на копривщенци в Българското опълчение. София. ОФ. 1980. с. 200 – 203.
↑ Каблешкова 2017 , с. 259 – 260.↑ Мухова, Светлана. Освобождението на Копривщица и Копривщенските опълченци. Копривщица, Дирекция на музеите , 2018. ISBN 978-619-90794-2-3 . с. 35. ↑ а б в г д Каблешкова 2017 , с. 265.↑ Каблешкова 2017 , с. 261 – 262.↑ Опълченец става кмет на Хасково . // bgnow.eu. Посетен на 17 септември 2022. ↑ Каблешкова 2017 , с. 262.↑ Каблешкова 2017 , с. 262 – 263.↑ Каблешкова 2017 , с. 263 – 264.↑ Каблешкова 2017 , с. 264.↑ Каблешкова 2017 , с. 264 – 265. Цитирани източници 
